Читать «Петият етаж» онлайн - страница 47

Очите на Родригес се изместиха към Рейчъл, която сви рамене.

— Знам само, че стреля в мен.

— Наранявания?

Нямахме такива.

Родригес вдигна пред очите си два малки жълти плика.

— Взех отпечатъци от перваза. Там открих кърваво петно. Вероятно онзи тип се е порязал при бягството си. Може би няма достатъчно материал за сравнение, но отпечатъците са факт.

— ДНК? — попитах.

— Ако имаш желание за такова изследване, вероятно ще получиш профил. Проблемът е там, че нямаш заподозрян.

Родригес пъхна пликчетата в джоба си и зачака.

— Който и да е бил, явно е очаквал да открие нещо ценно — промърморих. — И е рискувал, за да го вземе.

— Което означава? — въпросително ме погледна Рейчъл.

— Което означава, че Кели е в ролята на въдичаря, хвърлил кукичката — отвърна вместо мен Родригес. — И сега очаква просто да обере кордата. Разбира се, винаги съществува и другата възможност — самият Кели да се окаже рибата, която ще шляпне в дъното на лодката.

Рейчъл опря затоплената чаша в бузата си.

— Можеш да ни осветлиш по въпроса, Майкъл — подхвърли тя. — С какво точно се занимаваш напоследък?

Отпих глътка кафе. Рейчъл преметна крак върху крак и очаквателно ме погледна.

— Всичко, което си говорим, остава тук — предупредително рекох аз. — Поне засега. Съгласни ли сте?

Съдийката погледна към Родригес, после кимна.

— Засега са само предположения, които може би имат връзка с онзи труп на „Хъдсън“.

— Какъв труп?

Погледнах към приятеля си ченге, който веднага схвана намека и пое инициативата.

— Помолихме Кели да помогне в разследването на един смъртен случай — поясни той.

— Убийство! — възкликна Рейчъл.

Родригес вдигна ръка и много бавно я свали.

— Може би. Вероятно.

— Абсолютно сигурно — поправих го аз. — Човекът се казва Алън Брайънт. Вероятно се е удавил. А след това някой му е напълнил устата с пясък.

Кимнах към Родригес.

— Тези хора са подложени на силен натиск от петия етаж, откъдето настояват следствието да бъде прекратено. Винс и Дан Мастърс ме помолиха да хвърля едно око. Неофициално.

— Което ни връща към събитията от тази нощ — въздъхна Родригес. — Най-вече към причините, които са накарали някой да проникне в дома ти и да изстреля гумен куршум в гърдите на съдията.

— Цялата съм слух — кимна Рейчъл и отпи глътка уиски.

Разказах й всичко. За Джанет Удс и съпруга й, за боксовия мач помежду им, наречен брак. За разходката на Джони Удс до Хъдсън Стрийт и за липсващата творба на Шийхан. За Чикагското историческо дружество и куратора, който мечтае да стане звезда. После извадих копието на статията, публикувана на първи април с идеята да предложи на читателите нещо забавно на Деня на шегата. Рейчъл прочете изрезката, подаде я на Родригес и се извърна към мен.

— Мислиш ли, че в това има нещо?

— Прекарах целия вчерашен следобед в общината. В резултат успях да открия някои документи от 1871 година за собствеността върху поземлени имоти в очертанията на града.

— Толкова стари?

— Да — кимнах аз. — С доста неясноти относно покупко-продажбите. Но все пак ми стана ясно, че повечето терени около обора на О’Лиъри са били собственост на корпорация с инициали Дж. Дж. У.