Читать «Петият етаж» онлайн - страница 46

Бутнах вратата с рамо и влязох. Усетих присъствие вдясно от себе си миг преди нещо да експлодира на сантиметър от ухото ми. Натиснах спусъка. Разнесе се дрънчене на счупено стъкло, последвано от стъпки. Този, по когото бях стрелял, не беше съвсем мъртъв, тъй като стъпките му прекосиха коридора към кухнята. Втурнах се след него. Задната врата отлетя от пантите си, крака затрополиха по желязната стълба и изчезнаха в ранното утро, което всъщност си беше нощ. Чух името си миг, преди да хукна след него. Обърнах се. Рейчъл беше в антрето. Гола, притиснала ръце към гърдите си. Подхванах я, преди да се строполи, и потърсих пулса й. Не го намерих. Бяха стреляли по нея. Натиснах един бутон на мобилния си телефон и започнах да й правя изкуствено дишане.

21

Седях по хавлия в хола и пиех кафе. Винс Родригес седеше насреща ми и гледаше през прозореца. Часът беше малко след пет сутринта. Навън все още беше тъмно, но градът се събуждаше. Ван на „Трибюн“ разнасяше сутрешните вестници, след него изръмжа зеленият камион за боклука, чуха се стъпките на подранили бегачи за здраве.

— Ще трябва да смениш стъклото — обади се детективът.

Изпъшках и разтърках челото си.

— Какво е търсел? — попита Родригес.

Вдигнах глава и се огледах. Непознатият беше ровил по бюрото и полиците с книги, но нищо не липсваше. Или поне така изглеждаше.

— Не знам, но не го е намерил — отвърнах. — Мисля, че можем да не вдигаме шум.

— Това ли искаш? — погледна ме Винс.

— Да.

— Ами тя?

Родригес извърна глава към вратата на спалнята, от която се появи Рейчъл Суенсън. Беше настояла да облече собствените си дрехи, преди да разговаря с нас. На което отговорих, че при появата си Винс е видял всичко, което заслужава да се види. Но тя с нищо не показа, че изпитва някакво неудобство.

— Как се чувстваш? — попитах.

Рейчъл разтърка гърдите си на мястото, на което я беше улучил гуменият куршум.

— Много ме боли.

— Такова му е въздействието — рече Винс.

— Имам и голяма синина.

— Нормално.

— Спря ми сърцето.

— Нищо не е съвършено — сви рамене Винс. — Аз се появих само пет минути след инцидента, но жизнените ви функции бяха нормални.

— Много благодаря, детектив.

Рейчъл седна и отпи глътка горещо уиски, което й бях приготвил. Не бях сигурен какво я е ядосало повече: че някой е стрелял по нея и детектив на име Винс Родригес я беше видял гола, или че съшият този детектив е разбрал за близостта помежду ни. Поне за една нощ. Имах неприятното чувство, че става въпрос за комбинация от трите. Родригес се извърна към мен.

— Мога да си затрая, Кели. Но въпросът е: защо?

— Аз ще ви отговоря — обади се Рейчъл. — Може би не сте забелязали, че съм федерален съдия. Сигурно ще се съгласите, че не ми е много приятно да бъда заварена гола и улучена от гумен куршум в апартамента на частно ченге, при това в три сутринта. Разбирате, нали?

— Разбирам, госпожо — кимна Винс. — Нищо няма да излезе от тази стая. Съжалявам за случилото се. Но имам един въпрос. Някой от вас успя ли да зърне нападателя?

— Знам само, че беше едър мъж — поклатих глава аз. — Най-малко метър и осемдесет, а може би и повече. В дясната си ръка държеше револвер.