Читать «Петият етаж» онлайн - страница 40

— Аз напуснах „Сън-Таймс“, а те свалиха обвиненията — обобщи възрастният репортер. — Разбира се, направиха нужното жена ми да разбере всичко. В резултат тя ме напусна заедно с двете ни деца, след десетгодишен брак. Аз си прибрах пишещата машина и хванах пътя. Такава беше сделката. Един живот да отиде в канала.

— Нямахте ли оферти от другите големи вестници?

— По онова време на петия етаж имаше една доста популярна приказка: Намрази ли те старият Уилсън, ще те мрази до гроб. Пуснаха новината където трябва и аз станах прокажен. Никой не искаше да ме вземе на работа. В крайна сметка се озовах тук. Не знам как. Не зададох никакви въпроси. Трийсет години по-късно редовно си получавам чека. Пия си бирата, размразявам си вечерята и зяпам И Ес Пи Ен. Май това е всичко, което очаквам от живота.

— Страхотна история.

— Става за филм — кимна Смити. — Освен ако не си принуден да я изживееш.

Допих бирата си и станах. Възрастният човек стори същото.

— Но защо са ви причинили това?

— Това е въпросът, нали? Цялата им банда се парализира от страх заради един слух. Дело на шибания Майки Фин.

— Сигурен ли сте в това? — вдигнах вежди аз.

— Кой знае — сви рамене Смити. — И на кого му пука? Стари работи. Всъщност ти защо изобщо се появи тук?

Бюрото помежду ни беше отрупано с архивни материали, изрезки и ръкописни бележки. Някъде сред тях се криеше заплахата. Достатъчно сериозна, за да уплаши влиятелни хора. Достатъчно сериозна, за да разбие кариерата, а след това и живота на човека срещу мен. Извадих копието на статията му от джоба си и го поставих най-отгоре върху купчината. Смити го погледна, след това вдигна очи към мен.

— Значи през цялото време си знаел, а?

Кимнах, а след това му разказах за старите поземлени архиви и за компанията, носеща инициалите на Уилсън.

— А корпоративните архиви са изгорели в пожара, нали? — попита Смити.

— Така каза моят човек.

Смити докосна с палец долната си устна. Усетих как инстинктите му се пробуждат.

— Много удобно — промълви той. — Ако в тази история има някаква истина, те би трябвало да прехвърлят собствеността в други ръце непосредствено след пожара. А не да правят компания с инициали Дж. Дж. У., която започва да изкупува имоти.

— И цялата работа щеше да се потули.

— Напълно възможно. След пожара е царял пълен хаос. Я седни!

Смити придърпа два стола към компютъра и пръстите му затичаха по клавиатурата.

— Мога да вляза в корпоративните архиви на Илиной — поясни той. — Я да видим дали ще открием твоята фирма.

Набра инициалите Дж. Дж. У. и зачака. Не след дълго на екрана се появиха няколко реда.

— Единствената компания с инициали Дж. Дж. У. е създадена през 1983 година — обяви той. — Търгува с килими.

— Не са нашите хора.

— Не са — кимна Смити и се обърна да ме погледне. — Твоята компания май е изчезнала. — Дишаше с известно затруднение и това го принуди да посегне към чашата.

— Добре ли сте? — попитах.

— Разбира се. Но отдавна не бях изпитвал тая тръпка. Няма нищо по-възбуждащо от надушването на новина!