Читать «Петият етаж» онлайн - страница 28

— Съжалявам — рече Хюбърт.

— Изгорели са в пожара?

— Да — кимна той. — Всички фирмени досиета са били унищожени. Собствениците на фирми са били принудени да се пререгистрират и да започнат отначало.

— Пълен хаос, а?

— Май да.

Дългият нокът на Хюбърт се плъзна по регистъра. Това му даде време да набере кураж и да зададе неизбежния въпрос.

— Ако позволите да попитам, говорят ли ви нещо тези инициали?

Затръшнах кориците на журнала, принуждавайки го бързо да отдръпне пръстите си. После върнах книгата на мястото й.

— Млъквай, хлапе.

— Да, сър.

— И забрави за тези инициали. Така животът ти ще бъде далеч по-хубав.

— Да, сър.

Огледах тъмната стена от папки и документи, която ни ограждаше от всички страни. Представих си как Джон Шортол товари каруцата с пушка в ръце, спасявайки пазара на недвижими имоти в Чикаго. И междувременно си пълни гушата — нещо, което най-вероятно се беше случило. После си помислих за инициалите, които присъстваха на много места в журнала — Дж. Дж. У., или Джон Джулиъс Уилсън. Известен още като прапрадядо на днешния кмет.

— Да се върнем горе, преди шефката ти да е тръгнала да ни търси — рекох.

— Добре.

Хюбърт се обърна и започна да си пробива път по тъмните пътеки между полиците.

— Мамка му…

— Да? — очаквателно подхвърлих аз.

— Шефката… Тя е братовчедка на кмета.

— Дамата със синята коса?

— Така съм чувал.

— И управлява тези архиви?

— Аха.

Почесах се по главата.

— Ще изгубиш ли работата си, Хюбърт?

Лекомисленият отговор на младежа долетя обратно.

— Няма. Аз съм гей и това я плаши. Ще й кажа, че сте ми пуснали ръка или нещо такова. Адски ще й хареса.

— Благодаря ти, Хюбърт.

— Бъдете спокоен, тя няма да ми повярва. Давам й храна за приказки, и толкоз. Освен това работата в архива не е мечтата на живота ми.

— Нека отгатна — рекох. — Учиш в театралното училище?

Хюбърт се обърна, на лицето му се появи усмивка.

— Обичайният стереотип, а? Не, аз съм хакер.

— Компютри?

Хюбърт раздрънка четиринайсетте пръстена на десетте си пръста.

— Мога да вляза навсякъде, стига да разполагам с нужното време и пари.

— Наистина ли?

— Абсолютно. Ако искате да пазарувате онлайн, трябва да ви наглася компютъра предварително. Така ще предпазя кредитните ви карти от кражба.

Той ми подаде визитна картичка — червена, на жълти звезди. Хюбърт Ръсел.

— Трябва да се връщам.

— Благодаря ти, Хюбърт. Името ми е Майкъл Кели.

— Няма проблем, мистър Кели. Беше ми забавно.

Стиснахме си ръцете и Хюбърт се спусна по стълбите. Изчаках една минута и го последвах. Пресякох просторното помещение, усещайки очите на шефката му в гърба си. Младежът спря на няколко крачки пред мен и обяви на висок глас:

— Съжалявам, че не успяхме да ви помогнем, сър. През 1840 година не е регистриран имотът, който ви интересува. Технически погледнато, най-вероятно той не принадлежи на никого. Или по-скоро никой не е в състояние да представи юридически валиден документ за собственост. Както вече споменах, за повече подробности ще трябва да се обърнете към Чикагското историческо дружество.

Хюбърт намигна и ми отвори вратата. Миг по-късно останах сам в студения мраморен коридор, връщайки се обратно във времето. Към 1871 година и банда крадци на земя, известни още като отците основатели на Чикаго.