Читать «Петият етаж» онлайн - страница 12

За пръв път ми се случваше да видя мъртвец, задушен от пясък. Не бях много сигурен как да процедирам. Отдръпнах се назад и се замислих. Трупът нямаше нищо против да почака. Беше умрял с отворени очи, които в момента бяха заковани върху мен. Тялото леко се полюшваше. Бръкнах в джоба си и извадих някакво писмо. Всъщност не беше писмо, а сметката ми за ток, просрочена с около три месеца. Да върви по дяволите. Бръкнах в устата на новия си познат и прехвърлих част от пясъка в плика. После внимателно претърсих джобовете му. Бяха празни, с изключение на очилата за четене в джобчето на ризата му. Помислих си да претърся къщата. После си помислих за Джони Удс. Може би беше избягал, обзет от ужас. Но имаше и друга вероятност — да е набрал телефона на районния полицейски участък от първата кабина, изпречила се пред очите му. Прецених, че нямам повече работа тук, и се насочих към изхода.

Уличката беше пуста както и преди. На тротоара нямаше ченгета, съседите не надничаха през щорите. Реших да насиля късмета си и бързо огледах малкия двор. Задната врата се оказа заключена. Прозорците не носеха следи от външна намеса. Късата алея ме отведе до гаража, в който бе паркиран един лексус. На стената близо до ръба се виждаха няколко пресни драскотини. Почвата под тях беше рехава и започна да се рони под пръстите ми. Извадих плика и я сравних с пробата, която бях взел от трупа. Прилика имаше, но не съвсем пълна. По всичко личеше, че жертвата е била задушена с морски пясък. Което означаваше, че извършителят се е появил подготвен. Върнах се пред къщата. Зърнах табелката миг преди да изляза на улицата. Беше поставена вдясно от верандата, на няколко сантиметра от земята. Приближих се и се наведох да прочета надписа.

ТОВА Е КЪЩАТА НА ПОЛИЦАЙ РИЧАРД БЕЛИНДЖЪР.

СПАСЕНА ОТ ГОЛЕМИЯ ПОЖАР В ЧИКАГО С ЦЕНАТА НА НЕГОВИТЕ ГЕРОИЧНИ УСИЛИЯ.

ОКТОМВРИ 1871 Г.

Върнах се на Кларк Стрийт. Извървях пет пресечки на север и хлътнах в закусвалня на име „Франсис“, основана през 1948 г. Достатъчно отдавна за вкуса ми. Поръчах си пилешка супа с макарони от онези, дебелите, с парчета пиле и с горещ бульон. Прибавих солидна доза пипер и с наслада засърбах. Опразних купата, станах и се насочих към дъното на салона. Там имаше старомоден телефон с монети, един от малкото, които бяха останали в Северен Чикаго. Пуснах в процепа четвърт долар и съобщих в полицията за трупа на „Хъдсън“. После се върнах на масата и си поръчах сандвич с телешко месо, ръжен хляб и чаша кафе. Не му е чиста работата на тоя Джони Удс, рекох си аз. Но едва ли е свързана с убийството. Въпреки че трупът на Хъдсън Стрийт може би беше на друго мнение.