Читать «Петият етаж» онлайн - страница 10

Малко след девет кметският уреждач се появи на тротоара пред общината. Беше издокаран в костюм на „Брукс Брадърс“, червена вратовръзка и черни мокасини. Гладко избръснатото му лице излъчваше доволство, май си подсвиркваше. Слязох от колата, пуснах няколко монети в апарата за паркиране и нехайно го последвах. Джони извървя разстоянието до Кларк Стрийт, застана на ъгъла и вдигна ръка. Жълтото такси спря до тротоара и той се качи. За щастие се намирах в центъра, който гъмжеше от всякакви таксита — жълти, зелени и сини. Спрях едно и казах на шофьора да кара след жълтото. Онзи реши, че се шегувам. Промени мнението си едва след като казах, че съм ченге, и мушнах няколко двайсетачки под носа му. На лицето му се появи усмивка. Оказа се, че го бива в тая работа, защото следеше колегата си дискретно, на няколко коли разстояние.

Таксито на Джони Удс си пробиваше път на север, през кварталите около чикагския Линкълн Парк, насочвайки се към кръстовището на „Кларк“ и „Уебстър“.

Там жълтата кола зави наляво и спря. Изчаках зад ъгъла и предпазливо тръгнах след нашето момче, което свърна в малка уличка на име „Хъдсън“.

Приятна уличка. Всъщност дори повече от приятна. От нея се излъчваше тихото и успокоително присъствие на парите. От двете й страни се издигаха еднофамилни и двуфамилни тухлени къщи, строени в началото на века върху солидни каменни основи. Бяха с масивни огради от ковано желязо, а сред добре поддържаните морави се издигаха дървета с къщички за птици в клоните. Пред някои от гаражите се виждаха беемвета, други бяха плътно затворени. Цената на имот в този престижен квартал бе от два милиона нагоре. Но купувачи вероятно не липсваха.

Номер 2121 се намираше някъде към средата на улицата. Приличаше по-скоро на хижа, отколкото на традиционна къща, два пъти по-малка от околните и единствената, построена изцяло от дърво. Няколко извити стъпала водеха към малка веранда, поддържана от стройни колони с йонийски капители в горния край. Входната врата изглеждаше дъбова, с дебело матирано стъкло от средата нагоре. От двете страни на верандата имаше по един издължен и тесен прозорец с витражи с вградени метални нишки. Стените бяха облицовани с дърво в бледосин цвят. Всичко това придаваше на номер 2121 спокойна елегантност, създадена от ръката на майстор. Нещо, което в днешно време вече не може да се види.

Удс стоеше и гледаше това малко произведение на изкуството. Миг по-късно изкачи стъпалата към верандата и натисна звънеца. Аз спрях на няколко къщи оттам и се сниших. Много ме бива в това. Удс потупваше с пръсти по бедрото си и нетърпеливо пристъпваше от крак на крак. Никой не му отвори. Той се замисли за момент, после надникна през стъклото. Отново се замисли, после бутна вратата. Тя се отвори и моят човек влезе.