Читать «Петият етаж» онлайн - страница 118

КИНКЕЙД И УИЛСЪН:

НАШАТА ВРЪЗКА С ЛИНКЪЛН

Хвърлих едно око на материала, който обясняваше идеите на Кинкейд за строителство на ново крило към сградата на Чикагското историческо дружество. Крилото „Линкълн“. Истинско произведение на изкуството, в което ще се съхранява всичко, свързано с личността на Ейбрахам Линкълн. На първо място Прокламацията за освобождаване на робите. Кинкейд я наричаше своя съдба и изразяваше желание лично да финансира строителството. Кметът Уилсън обаче беше категоричен, че парите ще даде общината. Четирийсет милиона долара, но кой ти гледа парите? Със сигурност не и данъкоплатците. Сведох очи към заключението на материала и се усмихнах на мнението на помощник-куратора, който щеше да ръководи новото крило. Дългогодишната доброволка Тийн Маккан очакваше с нетърпение предизвикателствата, свързани с живота и дейността на легендарния Линкълн.

— Колко време ще продължи строителството? — попитах.

— Най-малко две години. През това време Кинкейд ще обикаля страната с Прокламацията. Ще я показва в музеи, църкви и училища, ще разяснява на хората историята и посланието на документа.

— И ще си изгради завидна репутация — рекох.

Родригес кимна.

— Местните демократи вече са издигнали кандидатурата му за Сената.

— На чие място?

Детективът се усмихна и придърпа ръкавиците си.

— Чувам, че догодина ще се отвори едно свободно място.

— С помощта на Уилсън?

— Естествено. Кинкейд вече му е любимец. Само преди три месеца беше готов да му изтръгне сърцето, но сега ще го подкрепи с всички възможни средства.

— По целия път до Сената на САЩ.

Родригес сви рамене.

— За Уилсън нещата се ясни: помага на този човек да направи политическа кариера, а той забравя, че някога е имал намерение да става кмет. Завинаги. Уилсън го издига до върха, а Чикаго се сдобива с верен приятел във Вашингтон.

— И всички са доволни.

— Нещо такова.

Умен ход. Чист, ефикасен, безкръвен. Точно в стила на кмета Уилсън. Отпих глътка студено кафе. Излязохме на Фулъртън Авеню и минахме през подлеза, отвъд който беше паркирана колата на Родригес.

— Какво мислиш за материала на Фред Джейкъбс? — попитах.

От срещата ми с кмета беше изминал почти месец. Две седмици след нея отряд на отдела за борба с порока към градската полиция на Чикаго беше арестувал Лорънс Рандолф по време на разходка из Уест Сайд. В колата на куратора бяха открили 14-годишно момче. На другия ден „Трибюн“ публикува материала на Джейкъбс на първа страница.

— Напипал е нещата — отвърна Родригес.

— Анонимен сигнал, а?

Родригес продължи да крачи напред.

— Нека отгатна — рекох. — За да подсладят нещата, ченгетата от „Борба с порока“ предварително са прочистили Уест Сайд от всякакви тийнейджъри. Оставили са само бебетата в колички.

— Това пък защо? — спря се Родригес.

— За да бъдат сигурни, че Рандолф ще бъде обвинен за секс с непълнолетен. Углавно престъпление, което ще му донесе минимум десет години зад решетките. При строг режим.