Читать «Петият етаж» онлайн - страница 110

— При цялото ми уважение бих казал, че просто трябва да се примирите с това, господин кмете.

Уилсън очевидно не беше свикнал да слуша изречения, конструирани по подобен начин. Наля си чаша вода и отпи една глътка.

— Обикновено го правим чрез съответните услуги, Кели. Лични услуги.

— Нека отгатна — рекох. — Нещо, което ще ме обвърже с вас. И ще ви осигури предимство.

Кметът издърпа едно чекмедже, извади кафява папка и я подхвърли на писалището.

— Пак ли папка? — вдигнах вежди аз. — Май тук сте добре заредени, а?

— Джералд О’Лиъри те изхвърли от полицията, за да прикрие собствената си корумпираност и злоупотреби с властта. Вече ти споменах, че тогава нямаше какво да направя. Но сега мога да накарам О’Лиъри да си плати.

Погледнах кафявата папка и си спомних деня, в който ми щракнаха белезниците. Денят, в който изгубих полицейската си значка, репутацията си и целия си живот. Струваше ми се, че това е било много отдавна. Но когато протегнах ръка и докоснах папката, изпитах чувството, че всичко се е случило вчера. След което кметът формулира услугата си.

— Джералд О’Лиъри има проблем с ципа на панталоните си. Женен е от трийсет и две години, има четири деца. Познавам съпругата му, казва се Пат.

Нова глътка вода. Човекът очевидно беше жаден, но това не му пречеше да предава колегата си, с когото работеха заедно повече от двайсет години.

— Както и да е — продължи той. — Оказа се, че О’Лиъри чука едно младо маце. Работи като метрдотел в „Гибсънс“ всеки понеделник вечер. Пълнолетна, но съвсем отскоро. Това е без значение, защото снимките ще го довършат.

— Снимките, които са тук? — попитах аз и плъзнах пръст по отворената част на папката.

Уилсън кимна с изражението на човек, който се срамува от фактите.

— Всяка неделя се срещам с него в църквата. Трогателно примерен съпруг. Но когато предам снимките на твоя приятел Джейкъбс, с кариерата му е свършено. С брака и живота му — също.

Полуусмивката отново се появи. Между предните му зъби се виждаше парченце храна. Вероятно от закуската. Бутнах папката обратно в скута му.

— Не проявявам интерес, господин кмете. Всъщност ако снимките видят бял свят, нашата сделка приключва.

Изправих се. Уилсън остана на мястото си, заковал поглед в току-що опразнения стол. После бавно вдигна глава и ме дари с погледа, който беше служил вярно на поколения от семейството му. Доста неприятен поглед.

— Искаш да бъдем врагове, така ли?

— Не, господин кмете. Още в началото ви казах, че не искам това. Имам навик да играя по правилата.

— Тоест оставяш чиповете там, където са попаднали?

— Наричайте го както желаете. Ако спазите споразумението ни и оставите на мира Рейчъл Суенсън, нищо няма да се случи. Аз просто няма да съм заплаха за вас.

Кметът явно се зае да преценява живота ми — такъв, какъвто е. Това му отне известно време. Плюс нова глътка вода, специална доставка за градоначалника. После сви рамене, стана и заобиколи писалището.

— Добре, Кели. Моите хора ще се свържат с репортера и ще насадят куратора. Как му беше името?