Читать «Петият етаж» онлайн - страница 108

Уилсън събра длани и вирна брадичка.

— Ако става въпрос за нещо като неофициален имунитет, имаш го. Какво друго?

— Аз не съм убил Удс. Няма значение дали ми вярваш, или не. Условието е никой да не бъде обвинен. За никакво престъпление, свързано със смъртта му.

Уилсън се облегна назад и очите му огледаха стаята, сякаш търсеше помощ. Просто не можеше да не демонстрира малко позьорство. После се върна към сделката.

— Какво друго?

— Лорънс Рандолф. Известно ми е, че той е доставял информация на кмета за пожара. Но освен това той е убиец. Е, добре, съдебната заповед не свърши работа. Но аз искам да го махнете оттам. Изобщо не ми пука как ще го направите.

Сега Уилсън открито се разсмя и плесна с ръце.

— Да знаеш, че си адски забавен, Кели! Добре, да речем, че изгоним тоя тип и изпълним всичко останало. Как да бъдем сигурни, че Кинкейд ще се оттегли?

— Веднага ще се обадя — измъкнах мобилния си телефон аз.

— Хайде, направи го — щракна с пръсти Патрик Уилсън. — Направи го. Приемам условията ти.

— Трябва ми официалното одобрение на кмета — поклатих глава аз. — А ти ще го предупредиш, че ако се отметне, цялата история излиза на светло. Включително онова, което ми е известно за Джони Удс и за пожара.

Малкият братовчед се размърда на стола си и хвърли още един поглед към Джейкъбс. После стана, закопча сакото си и каза:

— Останете по местата си. И двамата.

Уилсън излезе. Аз допих кафето си, а Джейкъбс шумно изпусна въздуха от гърдите си.

— Не прекаляваш ли, Кели?

— Фамилията Уилсън признава единствено силата промърморих. — И я уважава. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.

Джейкъбс опипа адамовата си ябълка и извърна очи към менюто, окачено на стената.

— А ти се моли да не станеш главната новина в утрешния брой — загрижено рече той.

Зелената завеса отново се раздвижи, зад нея помръдна сянка. Патрик Уилсън се появи отново, притиснал мобилния телефон до ухото си. Направи ни знак да го последваме и изскочи навън. Пред заведението чакаше лимузина линкълн с отворена задна врата. О’Лиъри вече беше вътре и зяпаше през прозореца. Седем минути по-късно лимузината плавно спря пред сградата на кметството. Уилсън продължаваше да говори по телефона. Прекосихме фоайето и поехме по червената пътека към асансьорите. Влязохме в личната кабина на кмета, която всяка сутрин го изстрелваше директно до петия етаж.

46

Отново се озовах на твърдия дървен стол. Джейкъбс седна на друг. Градът се простираше пред нас, покрит с ленивия воал на следобедната мъгла. Вляво от нас край прозорците се носеха сиви валма, вдясно блестеше махагоновото писалище на Уилсън, отрупано с кметските аксесоари. Зад него се виждаше и трети стол, тапициран с мека кожа. За момента празен.

Джейкъбс явно попадаше за пръв път в светая светих. Тъкмо се готвех да му обясня къде държат свещите и светената вода, когато вратата се отвори и на прага се появи кметът. Джейкъбс скочи. Сякаш някой бе засвирил химна в чест на американския президент. Уилсън оцени вниманието му с леко кимане, след което пристъпи към панорамния прозорец и насочи поглед към мъглата навън.