Читать «Петият етаж» онлайн - страница 107

— Пепси? — попита Уилсън.

Носът се набръчка, после проговори:

— Няма пепси. Само кола.

— Добре, кола — кимна Патрик.

Носът изчезна. Минута по-късно една ръка се подаде през завесата. Пръстите стискаха пластмасова бутилка кока-кола. Уилсън я пое и ръката изчезна.

— Е, да започваме — промърмори Уилсън, докато си пълнеше чашата. — Фред сподели част от причините, поради които си поискал тази среща.

— А останалите си научил тази сутрин от чикагската полиция — добавих аз.

— Началникът ни каза за заповедите, издадени срещу Лорънс Рандолф — намеси се О’Лиъри. — За съжаление те не са хвърлили светлина върху убийството на Алън Брайънт. Това, което не разбирам, е защо операцията е била проведена от ФБР. Моята служба би се справила съвсем спокойно.

— Джералд, нека говорим за молбата за среща на мистър Кели — вдигна ръка Патрик Уилсън и се извърна към мен. — Очакваме подробностите, мистър Кели.

— Да започнем с 1871 година — рекох. — Няма писмо. Няма нищо, което да свързва фамилията Уилсън с пожара.

Братовчедът и съветник на кмета отпи глътка кола и прочисти гърлото си. О’Лиъри на свой ред измъкна блекбъри.

— Моля да ме извините за момент — промърмори той, стана от масата и се престори, че отговаря на съобщение, което изобщо не беше получил. Патрик Уилсън го изчака да излезе и отново подхвана темата. Много внимателно, много деликатно.

— Не съм много сигурен за какво става въпрос, мистър Кели.

— Всичко е наред — отвърнах. — Притежавам книгата, която е търсил Джони Удс. Открих какво има в корицата й. Съвсем скоро ще разберете за какво става въпрос. Главното е, че то няма нищо общо с вашето семейство.

Уилсън разтегли лицето си в подобие на усмивка.

— Какво искаш от кмета, мистър Кели?

— Мичъл Кинкейд — рекох. — Човекът, който тревожи кмета. В политически смисъл. — Вдигнах ръка. — Не си прави труда да отричаш. И аз бих се разтревожил от такъв противник. Но днес следобед Кинкейд официално ще обяви, че се отказва от участие в изборите за кмет. Разбира се, ако ние с теб стигнем до споразумение.

Усмивката изчезна от лицето на малкия братовчед. Беше свикнал на пазарлъци, но с тази разлика, че обикновено той диктуваше условията.

— Споразумение няма да има — каза той и хвърли кос поглед към Фред Джейкъбс. — Мисля, че бях категоричен по този въпрос.

— Фред няма нищо общо — промърморих успокоително аз. — След като ти не си в състояние да сключиш сделка, доведи някой, който може да го направи.

На слепоочието на Патрик Уилсън запулсира малка вена. Преброих двайсет удара за около петнайсет секунди.

— Какво искаш, Кели?

— Три неща. Първо, забравяте за вендетата срещу един репортер на име Роулингс Смит. Джейкъбс току-що ми съобщи, че в „Трибюн“ има едно-две вакантни места. Вашата служба ще позвъни в редакцията и ще каже няколко добри думи за него.

Очите на Уилсън лекичко се свиха, най-вече в ъглите. Не знам какво е очаквал кметският емисар, но първото ми условие явно му хареса.

— Друго?

Направих малка пауза, за да си поема дъх.

— Убийството на Джони Удс. Забравяте за него. Никакви обвинения срещу никого. Нито сега, нито по-късно.