Читать «Петият етаж» онлайн - страница 105

Станах и му отстъпих мястото си. Рандолф включи настолния компютър и извърна глава да ме погледне.

— Искам да ти покажа само едно последно нещо, мистър Кели.

Прекосих стаята и върнах старата книга на мястото й. После седнах на канапето до стената и зачаках. Родригес вече беше отвън, заедно с федералните и техните заповеди за арест. Това ме правеше великодушен. Реших, че мога да дам на куратора още една-две минути.

— Твоята игра с компютрите е доста умна, мистър Кели. Но както вече споменах, аз се надявам, че ти няма да използваш официално нищо от изтеглените материали. Разбира се, следователите ще знаят какво да търсят в настолния компютър и без съмнение ще го намерят. Нали така се прави?

— Да, Рандолф. Такива са процедурите.

Кураторът отмести пръсти от клавиатурата и кимна с глава:

— Е, добре, готов съм да тръгваме.

— Какво искаше да ми покажеш?

— Всъщност нищо. Или нещо, което скоро ще се превърне в нищо.

Рандолф завъртя монитора към мен. Върху него се появяваха и изчезваха имена и номерация на файлове, подели някаква безумна игра.

— Аз също си имам някой и друг трик, свързан с компютрите — подхвърли той. — Един от тях се нарича „бомба“.

Хвърлих се напред и натиснах някакви клавиши. Нищо. Имената на файловете продължаваха да подскачат върху екрана.

— Какво си направил?!

— Това не може да спре, мистър Кели.

Прозвуча тих звуков сигнал и имената на файловете окончателно изчезнаха. На тяхно място се появи самотен мигащ курсор.

— Готово — усмихна се Рандолф. — Всички файлове и имейли са изтрити — както от моя компютър, така и от компютрите на получателите. Възстановяването им е невъзможно, дори и с най-сложните софтуерни програми. „Бомбата“ е колкото ефективна, толкова и смъртоносна.

— Не ти вярвам.

— Не е нужно да ми вярваш. Но фактът си е факт.

Рандолф вдигна диска, който бях оставил на бюрото.

— Това тук вече няма никакво значение.

Хвърли го в кошчето до краката си и стана.

— Не искам да се чувстваш зле, мистър Кели. Ти си ирландец, а аз не съм. Произходът винаги има значение, както би казал уважаемият Чарлс Хюм.

След тези думи Рандолф напусна кабинета, за да попадне право в ръцете на полицията. Два часа по-късно излезе от сградата на Чикагското историческо дружество в компанията на адвоката си. Срещу него не бяха повдигнати никакви обвинения, а дори напротив — бяха му поднесени извинения от най-високо място. Убиецът Лорънс Рандолф се оказа един абсолютно свободен човек.

45

Седях в „Били Козела“. По-точно във ВИП сектора, в който имаше две дървени маси и няколко стола около тях. Персоналът се беше погрижил да ни отдели от простолюдието посредством нещо, което приличаше на зелена завеса за баня. Насреща ми седеше Фред Джейкъбс. Минаваше единайсет сутринта и той се бореше с втория си „Рогат козел“. Аз глътнах четири аспирина и отпих глътка кафе, което имаше вкус на отпадните води, вливащи се в река Чикаго. През нощта почти не бях мигнал. Започнах с федералните ченгета, а после дойде ред на Родригес. Накрая проведох среща със съдийката, която беше подписала заповедите за обиск и задържане на Лорънс Рандолф. Известна още с името Рейчъл Суенсън.