Читать «Един от нас» онлайн - страница 34

Пълна безвкусица, повърхностно и безсмислено, а аз го наричам свой дом!

Когато колата зави по моя площад, изключих автопилота и я подкарах сам. Ставам много смел шофьор, когато видя своя паркинг. Сградата, в която живея, някога е била един от най-лъскавите хотели в околността, но един ден някой решил, че двеста метра по-надолу всъщност било много по-хубаво. Само за едно денонощие всички напуснаха „Фолкланд“, а някои от тях дори сами си носеха куфарите. Буквално за една седмица зданието беше напълно обезлюдено. Когато реших да се установя някъде за постоянно, сградата бе кандидатствала за статута на „забележителност“ и го бе получила, след което бе превърната в сграда с частни апартаменти. Спешно бе повикан екип от вътрешни дизайнери, за да придаде на хотела вид на съборетина. Те свършили доста добра работа, но ако се поотъркате в някоя стена в апартамента, ще се убедите, че всъщност мръсотията е боя — малка шега с околната среда.

Оставих едно от редовните дежурни момчета да паркира колата ми и се сбогувах с нея наум. Вече можех да си позволя устройство за смаляване на автомобили, но истината е, че просто им нямам доверие. Чувал съм много разкази за хора, които пускали колата си в джоба, но като се отбивали в някой ресторант за обяд, тя изведнъж се разгъвала на масата. Едва ли бихте искали да се случи и на вас — изведнъж, по средата на обяда, в скута ви да се появи превозно средство с тегло два тона.

Лаура Рейнолдс все още бе в безсъзнание, но беше жива и аз я метнах на рамо и побързах да вляза в сградата. Целият първи етаж се бе превърнал в гъмжило от откачалки, в тълпа от жадни за удоволствия хора и работещи момичета на фона на постоянния шум край стотината различни сергии. На пръв поглед изглежда доста приятно, но не и за хора над четирийсетте, които ще го изживеят като един от най-лошите си кошмари. Един съвет от мен — общо взето дрогата тук е кофти, а с момичетата въобще не се захващайте. Повечето от тях са специализирани проститутки: медицинските сестри си носят катетри, момичетата от автоматите за паркиране по закон са задължени да ви дават билетче, а ученичките страшно си падат по тайфите и винаги са току-що приключили поредния спор с майките си. Единственото свястно нещо са хомеопатичните барове, в които можете да се катурнете само от една глътка бира, но пък има и здравна фирма, а линейките й денонощно чакат зад заведението със запалени двигатели.