Читать «Един от нас» онлайн - страница 33
Майкъл Маршал Смит
Била очертана една площ с граници магистралите „Вентура“ и „Голдън Стейт“ на север и изток и „Лос Фелиз“ на юг. Издигната била стометрова стена по продължение на цялата ивица и по границата с Маунт Синай Мемориал Парк на запад, като по този начин била създадена една изцяло затворена площ. Външната страна на тази стена била боядисана с ЛЕД — вещество с висока разделителна способност, и цялата повърхност на стената била свързана с централен компютър. Някои забележителности от вътрешността, като Маунт Холивуд и малки площи от някогашните диви земи, били оставени недокоснати. Дори и тези, които искали реконструкцията, разбрали, че не трябва да посягат към надписа Холивуд. Той, заедно със запазени стари снимки на парка преди промяната, започнали да се прожектират на видеостената, създавайки илюзията, че на това място няма построено нищо. Сега, където и да застанете в Лос Анджелис, можете да видите знака, хълмовете и парка на североизток. Илюзията е пълна, докато не стигнете досами стената и не се блъснете в нея, но тъкмо от това ви предпазва охраната. Все едно, че нищо не се е променило.
Същата идея била осъществена и вътре в квартала — с изгледи от Бърбанк, Глендейл и Холивуд, които непрекъснато се осъвременявали директно в ефир. Лос Анджелис получил цял нов квартал, но запазил предишния си изглед, а специалните тунели, водещи отвън до трите съхранени зони, означавали дори, че на практика все още имал обществен парк. Защитниците на околната среда били малко нервирани от цялата тази работа и твърдели, че не там е основният проблем, но те никога са разполагали с пари и дори не били канени на срещите, където тези проблеми били решавани.
Докато приближавахме портата, която представляваше дупка с размери шест на десет метра в иначе безупречната панорама, аз докоснах с пръст сензора на таблото. По този начин изпратих името, генома и кредитния си баланс на матрицата, вградена в обшивката на колата, за да бъдат разчетени от компютъра на входа. Матрицата беше тройно защитена с краен DES алгоритъм, одобрен от правителството, който можеше да бъде преодолян за не по-малко от двайсет минути. Аз просто не вярвам, че всички, които карат из Грифит, имат парите да живеят там. Особено тия, които се мотаят в моя квартал.
Пуснаха ме и аз минах през бариерата. Външните врати се затвориха зад мен и се озовахме в тунела за достъп през стената. Не изключих двигателя, докато придвижваха колата към вътрешната порта. Накрая вратите се отвориха и аз отново подкарах на открито.
Включих колата на автосистема Грифит и й наредих да ме закара вкъщи, колкото може по-бързо.
Отвътре Грифит изглежда така, сякаш проектантът му е черпил вдъхновение от Дисниленд. По хълмовете се мъдрят доста хубави и скъпи къщи на много нива. Но всичко останало е стена до стена. Площите в долините са разпределени на правилни решетки от магазини и ресторанти, които не са никога на повече от пет минути с кола от „Старбъкс“, „Бордърс“ или „Бейби Гап“, които представляват гръбнакът на „Дженерика“. Доста големи площи са пешеходни зони, а всички магазини са построени в отговор на истеричния писък на комерсиализацията — ресторанти във формата на храна и магазини във формата на продуктите, които продават: магазините за обувки изглеждат като обувки, видеомагазините са тънки и правоъгълни, а „Хърби Кротон“, където собственикът Хърби продава малки кубчета препечен хляб с двеста различни аромата, има вид на огромен кротон. Дори няма нужда да бъдеш грамотен, за да разбереш къде да пазаруваш — идеална гледка от следсловесната история на цивилизацията. Има и един великолепен нов подлез, украсен с графити от дизайнери, а по средата — няколко големи хотела и малки островчета специализирани магазини, сгушени като гнезда в каньоните. Всичко е построено през последните десет години и дори и смогът е изкуствен и не замърсява околната среда.