Читать «Един от нас» онлайн - страница 36

През лошото старо време Дек и аз бяхме използвали Уудли от време на време в продължение на пет години. Твърдеше, че някога работел като телехирург в армията и правел тайни операции от разстояние по сателита. Нямаше как да разбера дали е истина или не, но знаех със сигурност, че той не може да гледа кръв. Веднъж му бяхме показали, ей тъй, само да го проверим! Не му правеше впечатление, когато я гледа през камерата, но не и непосредствено пред очите си. След като бил осъден от военен съд (несправедливо, твърдеше той, но избягваше да уточни по какви обвинения), вече не можеше да получи разрешение за свястна работа и си изкарваше прехраната от хора като мен, които понякога се нуждаеха от хирургическа намеса, но по една или друга причина не можеха да посетят болница. Може и да беше стар глупак и аз силно подозирах, че върши измами и спи някъде по плажа, ала какви шевове правеше само! Добре зарасналите ми белези на рамото, гърдите и крака — все някогашни рани от куршуми — са доказателство за това.

Застанах така, че да мога да виждам и двамата — Лаура и Уудли, и наблюдавах как той се захваща за работа. Ръцете на стареца здравата трепереха, но това не беше причина за безпокойство — уредите имаха вградени антитреморни механизми. Сложи си очилата и ръкавиците и след секунди дистанционно управляваните уреди се движеха нагоре-надолу по ръцете на жената. Малко след това един от тях скочи от канапето и се шмугна в чантата, след което се появи отново с опаковка замразена плазма. Уудли зацъка и се намръщи съсредоточено.

Дек дойде до мен и ми подаде цигара. Сложих й призмов филтър и я запалих с благодарност. Филтрите са отвратителни и крадат половината от аромата, но това е единственият начин да пушиш в помещенията, без стенните сензори да те разкрият. След употреба цигарите се саморазтварят, което е удобно, защото притежаването им е наказуемо. Да планираш изпушването на една цигара в съвременен Лос Анджелис би отнело повече време, отколкото е необходимо за провеждането на една малка война.

— Е? — попита Дек.

— По-късно — казах аз.

Дек се усмихна и се отпусна назад, за да наблюдава дистанционните уреди. Той е търпелив човек, доста по-търпелив от мен. Ако го пуснеш насред пустинята Гоби, ще се поозърне и ще попита: „Има ли бира?“. Ти очевидно ще отвърнеш: „Не!“. „А вода?“ Ще поклатиш отрицателно глава, а той ще се замисли за минута. „А къде мога да седна?“ — и ще отиде до най-близката относително удобна скала, ще седне там и ще чака, докато дойде бирата, водата или някой паралелен свят.

Скоро след това аз почувствах известно безпокойство и проверих телефонния секретар. Той работи прилично добре, като се има предвид, че почти никога не ми казва, че 67″0*3~ ми се е обаждал за ;,,, t [\+R3, затова се учудих, като видях, че няма оставено никакво съобщение. Бях отсъствал два дни. Не съм особено популярна личност, но има хора, които ми се обаждаха през определено време за нещо съвсем обикновено. За всеки случай ударих секретаря отстрани.