Читать «Един от нас» онлайн - страница 29

Сексуални експерименти между еднополови непълнолетни. Финансови злоупотреби. Мъчителни следобеди с полулегални проститутки. Обикновените дребни грехове.

Други бяха по-чудновати. Откъслечни като например котка, ходеща по стена, която благополучно скача на земята, а след това завива зад ъгъла и изчезва; лице на момиче, което се смее, а над него вятърът леко поклаща клоните; звук на поточе, бълбукащо край отворен прозорец на спалня през нощта. Не получавах никакъв контекст — просто такива кратки фрагменти от спомени — и нямаше как да разбера защо някой си може да плати пет хиляди долара, за да си отдъхне от тях.

Беше доста странно да прекарвам по един следобед в седмицата с убеждението, че съм женен за някой си Дейвид, но аз съм общо взето нормален човек и разбирах, че не бих могъл да забравя нещо такова, ако то наистина се е случило. Някои от откъсите съдържаха силни елементи от личностната характеристика на собствениците си — малки паралелни вселени, случайни проблясъци от други възможни животи и съдби. Но повечето спомени вече бяха свикнали да бъдат поставяни някак си встрани и всъщност не ме объркваха. Ограждах ги с достатъчно самосъзнание, за да обезсиля истините, които те претендираха да означават, а след определеното време клиентите си ги вземаха обратно и те напускаха паметта ми. Можех да си спомня бегло за това, което съм носил като спомен, но до объркване не се е стигало. Мога също така да кажа, след като се освободя от даден спомен, какво е било моето изживяване и какво е било изживяването на другия човек.

Не зная дали е имало странични ефекти. Може би малко. Започнах да се изморявам по-бързо и да лудувам по-рядко, но това може да се отдаде на редица неща. Бях по пътищата прекалено дълго време. Може би наближаваше денят, в който отново трябва да се установя някъде. Но за да сторя това, трябваше да се откажа от работата със спомените и сънищата, тъй като една неподвижна цел е лесна плячка за федералните власти. Знаех, че това, което правя, е безобидно, но те вероятно не биха сметнали така. Не съм сигурен, че тогава вече съм бил склонен да се откажа от печеленето на пари по този начин, пък и не знам дали Стратън щеше ми разреши. Стоеше въпросът и при кого да се установя. В Лос Анджелис имах добри приятели като Дек например, но нищо сериозно от другия пол. Трябва да си призная, че не е имало такъв човек вече повече от три години. Повечето мъже дълбоко в себе си вярват, че съществува нещо, което те са в състояние да направят, някаква промяна в живота, която да им помогне да намерят този специален човек. Да намерят колкото се може повече такива и, за предпочитане, с готини бисексуални приятелки. Моят живот бе непрекъснато пътуване, но аз и непрекъснато търсех. Отредената за мен жена! Вярвах, че ако продължавам да търся, рано или късно, в някой непознат град, в някоя непозната област, някой ден ще завия зад ъгъла и ще я намеря — жената, която също ме е търсила през цялото време. Това беше моята версия на диренето, което предполагам все трябва да започне отнякъде. А също така имах и подозрението, че вече съм притежавал този човек и следата е свършила там.