Читать «Един от нас» онлайн - страница 28

Един кроасан!

Какво, моля? И няма колбас? Нито яйца, нито дори препечени филийки? Че на кого му се яде кроасан сутрин след ставане? И въпреки това всички сядат и го чоплят, преструват се, че е истинска храна, макар у дома никога да не посягат към такова нещо. Хотелите по света са се вкопчили в идеята „континентална закуска“, не защото тя има някаква стойност или защото някой я обича, а защото е евтина и не изисква никакви усилия за приготвяне. Ако някой хотел предлага безплатна континентална закуска, това, което всъщност искат да ви кажат, е: „Свястна закуска няма!“ или „Закуска има, но трябва да си я платите!“

Когато усетих, че съм на ръба да се разкрещя, оставих менюто настрана и зачаках.

* * *

След срещата ми със Стратън в неговия офис животът ми продължи почти по същия начин, поне привидно. Все още можех да ходя, където си поискам, макар че прикривах следите си по-внимателно. Изоставих с много малко съжаление случайните си връзки за една нощ. Ако единственият начин да се чувстваш жив е да държиш в ръката си нова гръд всяка вечер, това не е добре нито за теб, нито за другия човек. Ликвидирах всичките си стари кредитни карти и се сдобих с нови под фалшиви имена. Работех със сънища по една-две нощи в седмицата, колкото да не излизам от форма, а след това няколко пъти седмично ми позвъняваха и ми казваха да бъда някъде в точно определено време, усамотен с новата си машина. Трябваше да съобщавам точно къде ще се намирам, защото спомените са с по-голямо тегло от сънищата и могат да се изпращат на точно определено място, което винаги напусках до час след сеанса. Самият аз също предпочитах да бъда сам по време на прехвърлянето, тъй като, когато предаваш или приемаш спомени, съзнанието ти е широко отворено и не представлява особена трудност за когото и да е да ти внуши някаква определена мисъл или идея.

Моментно затъмнение и след това в главата ми се появяваше част от нечий друг живот. Понякога тези откъси по продължителност достигаха до няколко часа, но в общия случай бяха доста по-къси. Носех ги със себе си за по един следобед, за по няколко дни, най-много до седмица, след което с аналогична процедура клиентите си ги вземаха обратно.

Повечето от спомените бяха съвсем недвусмислени. Никога не ми казваха защо клиентът ги оставя, но общо взето, бе лесно да се отгатне. Веднъж седмично един губеше факта, че е женен, и докато прекарваше следобеда с гаджето си, се чувстваше по-малко виновен. Ръководен кадър губеше напътствията от майка си за морално поведение, за да се пребори по-лесно със свой колега. Една жена, само и само да намери малко спокойствие, искаше да забрави нещо грубо, което казала на малката си сестра, просто минута преди някаква кола да връхлети върху нея на тротоара и да я лиши от живот.