Читать «Един от нас» онлайн - страница 196

Така е станало поне с част от нас. Някои избрали да дадат форми на пространството и да подчинят действителността, в която скоро сме се озовали. Други не постъпили така и сме станали разновидности на един и същ организъм, които обитават различни селения.

Ние, които сме станали видими, сме започнали да завладяваме света. Това станало възможно благодарение на нашата плътотелесност — като някакъв метафизически противопоставящ се палец. Ние сме съградили, проучили и променили както планетата си, така и самите себе си, улавяйки безформието и превръщайки го в твърдост и здравина. Но заедно с твърдостта се появила и вероятността от проблеми, повреди, грешки и смърт. Не се случило изведнъж, но ние постепенно сме се концентрирали във все по-голяма смъртност и сме си платили цената за това. Станали сме способни да умираме, а след нея няма връщане назад, освен ако онези, които някога са ни обичали, ни зърнат за миг през воала на спомена.

Невидимите останали безсмъртни и се движели между различните нива. Минало доста време, докато разберат как е подразделена действителността, а дотогава, повечето от нас, другите, вече били забравили, че изобщо някога е било по-иначе. Миналото се превърнало в друго владение, където всеки, прекрачил веднъж границите му, се изгубва. То станало това, което наричаме спомен, място, което можем да посещаваме единствено в сънищата и в самотните си мигове, при това — непълноценно. Миналите събития се втвърдявали в искрящи стъкълца, заровени в съзнанието ни — чужди тела, които се движат и режат, загнездени така надълбоко, че никога да не могат да бъдат отстранени, но достатъчно остри, за да ни прорязват чак до настоящето и да ни пречат непрекъснато.

Спечелили сме миналото и тайните, ала част от душите ни атрофирали и погинали — като красива къща, в която една от стаите е заключена, а вътре, на пода лежи мъртва пойна птичка с пречупено крило.

С формите дошъл и страхът, подозрението, че сме ослепели за една част от действителността, която вече не е наше владение. Усетили сме нужда от преграда между себе си и неизвестното, която да ни предпазва от вече неразбираемите неща.

Така сме приели невидимите и сме ги нарекли ангели и богове.

* * *

Двамата с Дек пристигнахме в полицейското управление пет минути по-рано. Междувременно се бяхме отбили до апартамента на Дек, за да направим прехвърлянето преди да унищожим двете машини.

Почакахме Травис на портала, като през това време държахме Стратън между нас двамата. Той беше в съзнание, разбираше какво става, но не беше в състояние да се съпротивлява. Така става при прехвърляне на голям спомен, особено ако ти е за първи път!