Читать «Един от нас» онлайн - страница 197

Когато Травис се появи, той само ни погледна и, без да продума, махна с ръка да го последваме. Намирах се в стаята за разпити за трети път, но сега тя ми се видя много по-дълга и по-различна — не приличаше толкова на клетка.

— Този пък кой е? — попита Травис, като затвори вратата.

— Стратън — отговорих аз.

— Той добре ли е? Изглежда болен.

— А, добре е. Само дето му се наложи да поеме много работи наведнъж.

Травис се облегна назад на масата и скръсти ръце.

— Нали знаеш, че все още нямам достатъчно доказателства, за да го обвиня за рекета. Нищо конкретно, само твоите думи.

— Роумър би могъл да предостави такива — подхвърли Дек, — само че е мъртъв.

Травис не изглеждаше толкова впечатлен. Само попита къде е тялото.

— Дори това не е нещо, което ще впечатли прокурора. Съжалявам, Хап.

— Аз не се опитвам да разрешавам случая с рекета вместо теб — казах аз на Травис. — Ти си ченге, ти се оправяй!

— А какво се опитваш?

Поех дълбоко въздух.

— Имам причини да вярвам, че този човек си спомня убийството на офицер от полицията на Лос Анджелис.

Травис изгледа Стратън:

— Той ли е убил Рей Хамънд?

— Не е моя работа да го казвам — отговорих аз, — но той го има в паметта си.

Травис не каза нищо, погледна ме за момент, сети се и кимна.

— Вярвам. Има вид на такъв.

— Прекрасно — подхвърлих на Дек, — каква интуиция има този следовател.

— Страшно впечатляващо! — кимна Дек.

Травис хвана ръката на Стратън, а Дек и аз се дръпнахме крачка назад.

— Единадесет мина — казах аз.

— Да — промълви бавно Травис, — и знаеш ли какво? Станало е нещо странно. Сигурен съм, че на бюрото си бях оставил папка с разни неща, които мислех да изхвърлям — стари записи и други такива, а сега не мога да ги намеря.

Сърцето ми се сви.

— А ще ги намериш ли?

— Трудно е да се каже. Нали знаеш, как става с някои неща — понякога изчезват за добро, понякога се връщат.

— Травис…

— Прибирай се вкъщи — каза лейтенантът, — където и да е това. Остави телефонния си номер на бюрото. Като разпитам Стратън, ще огледам пак всичко в кабинета си и ще ти се обадя дали и какво съм намерил.

Оставих номера на Дек, след което отидохме с него в един бар и изпихме доста бири.

Травис се обади рано на следващата сутрин. Предполагам, че е усетил как всичко ми е тежало достатъчно дълго. Бил обърнал всичко с краката нагоре в кабинета си, но не могъл да намери проклетия плик. Гласът му звучеше доста по-весело, а освен това — проверката с натриев веритал и сканирането на паметта на Стратън доказали, че той е бил главното действащо лице по време на убийството на Хамънд. Останал един въпрос — защо в спомена се оказва, че Стратън е носел женско палто и защо Хамънд се обърнал към него с името Лаура, но Травис и детектива решили, че личният живот на Стратън си е негова работа. Те и двамата били удовлетворени от резултата и от това, че законът в крайна сметка възтържествувало — по един или друг начин.

Колкото за случая в Трансвърчуъл, там, работата била такава, че без допълнителни доказателства следствието просто не можело да работи. Травис го отбелязал като приключено и щяло да остане в базата данни по този начин. Вместо да дели сметката, лейтенантът остави само Рикардо да плаща.