Читать «Един от нас» онлайн - страница 191

— Защо не дойде още у Джеймисън? — попитах аз, чисто и просто да печеля време. Какво пък толкова се интересувах! Подкрепление нямаше да дойде! Изведнъж решението да не предупредя Травис за действията си ми се стори върхът на глупостта!

— Бях зает — каза Стратън. — Най-малкото трябваше ми време да се отърва от този ненужен боклук Роумър. Ти може и да си ужасен досадник, но поне беше добър в работата си. Той ме осведоми, че ще си имаш за помощник едно добро другарче, както се и оказа на практика. Не бих дошъл на място, където вие сте си подготвили и разставили силите. Предпочитам да си подготвям терените по собствен вкус.

Той извади от джоба си някакъв пакет и го хвърли на канапето до мен.

— Знаеш, че ако ме убиеш, полицията ще те търси!

Пакетът беше плик от дебела опаковъчна хартия и вероятно съдържаше някакви листи и компютърни дискове.

— Съмнявам се — каза Стратън, — пък и няма никакво значение. Благодарение на теб, цялата организация тук се провали и не може да се възстанови. Сега е необходимо тактическо отстъпление, а това е жалко, защото в това отношение хората от този град имат най-добрите тайни и са готови да плащат, за да си останат такива.

Очите на Дек се обърнаха към мен. Лицето му ми подсказваше, че и той го е разбрал. Разиграваше се театър. Двама неудачници, намерени мъртви в дома на Хамънд с оригиналните дискове със записите за изнудване, всеки от тях застрелян от пистолета в ръцете на другия. Точно тогава на вратата отново се появи третият, понесъл внимателно длетото от гърдите на Роумър. С моите отпечатъци по него картинката щеше да бъде пълна.

— Никой няма да повярва на това — казах аз.

— Грешиш — усмихна се Стратън и извади пистолет със заглушител. — Никой няма да се интересува!

— Нека аз! — каза Моника.

Стратън се обърна към нея, помисли и се усмихна. Той я повика с ръка и й подаде пистолета. Моника зае позиция на няколко метра пред канапето и ме погледна с престорена свенливост. Хвана пистолета с две ръце и го насочи право в главата ми.

— Да не е много прецизно — каза Стратън и се придвижи, за да застане зад нея. Той се усмихваше широко и явно се наслаждаваше на цялата случка. — Не забравяй: престрелка между двама мизерници, между двама нещастници, които току-що загубиха окончателно.

Дек погледна надолу към килима. Той не можеше да помръдне, без главата му да бъде отнесена. В същото положение бях и аз. Не искаше да гледа какво ще стане след малко и аз не можех да му се сърдя.

Моника смъкна малко пистолета и сега той бе насочен към врата ми. Тя се изхили и в този момент се подмлади с двайсет години. Стратън постави брадичката си на рамото й, за да вижда по-добре, плъзна ръце по тялото й и обхвана гърдите.

Дулото на пистолета продължаваше да се мести и се насочи към гърдите ми. Моника се усмихваше, докато ръцете на Стратън я галеха и притискаха. По скулите й изби лека руменина, а пистолетът най-накрая се спря отново на лицето ми.