Читать «Един от нас» онлайн - страница 18

Стратън забеляза:

— Топло ли ви става?

— Може би — казах аз, като се наведох по-близо до екрана. Гледната точка беше малко променена и сега се виждаше един разбит шкаф. Едно от чекмеджетата беше отворено, а ръцете внимателно вдигаха парчета вода — каквито, сега видях, имаше разхвърляни навсякъде наоколо, на купчини с различни размери — и ги поставяха едно до друго в различни редици. От време на време гласът мълвеше заклинания, вземаше едно парче вода и го връщаше, но не задължително в същия куп, откъдето го беше взел. Ръцете започваха да се движат все по-бързо и по-бързо, слагайки и махайки вода, като през цялото време се чуваше глас, който изреждаше разни числа.

Аз се втренчих в екрана и изгубих представа за обкръжаващата ме действителност. Забравих дори за Стратън и казах най-вече на себе си:

— Всяко от парчетата вода има различна стойност, която не е свързана с размера. Някъде между едно и двадесет и седем. Всяко чекмедже трябва да бъде напълнено със същата стойност вода, но никой не е казал на човека как да изчислява стойността на всяко парче.

Екранът изчезна и като се обърнах, видях, че Стратън ми се усмихва.

— Спомняте си! — каза той.

— Това беше сънят, който сънувах точно преди да се събудя. Какво става тук, по дяволите?

— Позволихме си малка волност снощи — каза той. — Собственикът на хотела, в който пренощувахте, има договор с нас. Ние субсидираме цената на стаите и осигуряваме мониторите.

— Защо? — посегнах машинално към джоба си и извадих цигара. Вместо да изкрещи или да извади пистолет, Стратън просто отвори едно чекмедже и ми даде пепелник.

— Постоянно търсим нови хора — такива, които се нуждаят от пари и не са много придирчиви как ги печелят. Това е най-добрият начин да ги намираме.

— Добре, вече ме намерихте. И какво?

— Искам да ви предложа работа в „РЕМтемпс“.

— Ще трябва да ми го обясните.

И той ми обясни. Доста подробно. Ето същността:

Преди няколко години някой изнамерил начин да отнема сънищата на хората в реално време. Устройството, поставено близо до главата на достатъчно богати клиенти, можело да следи за появата на електромагнитни вълни от определен вид и да извежда умствените състояния, на които те са функция, извън подсъзнанието и да ги изпраща в изтриващо устройство. Правителството не било благосклонно към идеята, но откривателите наели адвокат, вещ в квантовото право, и вече никой, на практика, не можел да разбере със сигурност какво е законното положение.

„Зависи!“, бил най-конкретният отговор.

Междувременно се родило черното производство.

Търговията тръгнала най-вече заради кошмарите, но те не били много чести, а клиентите отбягвали да купуват системи, от които се нуждаели веднъж на няколко месеца. Били съгласни да плащат за отделни сънища, но авторите на технологията търсели по-бърза възвръщаемост на инвестициите си. Освен това кошмарите обикновено не са чак толкова лоши, а ако наистина са такива, в повечето случаи дават информация, която не ти пречи. Пък и ако действително се страхуваш от нещо, това често си има съществена причина.