Читать «Един от нас» онлайн - страница 15

Моята стая се намираше на четвъртия етаж, беше малка, а въздухът миришеше така, сякаш там не е било проветрявано от времето на моето появяване на белия свят. Извадих от чантата си нещо за пиене и придърпах към прозореца единствения плетен стол. Навън се виждаше аварийната стълба, която дори и плъховете сигурно се страхуваха да използват, а под нея — само жълтеникави светлини и шум.

Изтегнах се във влажната нощ и наблюдавах хората, които се разхождаха нагоре-надолу по улицата. Такива виждате във всеки голям град — крастави кучета, чиито инстинкти им подсказват да душат за следа, започваща някъде тук. Някои хора вярват в Господ или в НЛО, други, че ей тук, ей сега започват първите им стъпки по пътя към многото пари или към наркотиците, или към някой отреден за тях Свети Граал. Желаех им всичко най-хубаво, но не бях изпълнен с особена надежда или ентусиазъм. Дотогава вече бях опитал повечето начини и схеми от „Направете бързо много пари!!!“ и те ме доведоха точно до никъде. Лесните пътища имат свойството да те връщат обратно там, откъдето си тръгнал.

Въпреки че бях израснал във Флорида, бях прекарал по-голямата част от предишните десет години на Западния бряг и той ми липсваше. По онова време не можех да се върна, което означаваше, че няма къде да се установя. Чувствах, че всичко спира и че, за да започне животът ми отново, ще е необходимо да се случи нещо много важно. Прераждане, може би. И преди се бях чувствал така, но не чак толкова тъжен. Това бе ситуация, която може да съкруши човек.

И така, легнах на леглото и заспах.

Събудих се рано на другата сутрин със странно усещане. Бях изпаднал в някакъв унес. Стомахът ми беше празен и сякаш някой беше сложил малки, грапави топчета смачкана хартия в очите ми. Часовникът ми показваше седем часа, което не можеше да бъде вярно. Единственият начин да видя седем сутринта, изписано върху циферблата, е да не си лягам изобщо.

Тогава разбрах, че се е включил сигналът за събуждане и видях мигащата светлина на монитора върху нощното шкафче. „Съобщение“, гласеше той. Разтрих очите си силно и пак погледнах. Информацията за съобщението все още не беше изчезнала. Натиснах копчето за приемане. Екранът за момент изчезна, след което се появи следният текст:

„Възможно е снощи да сте спечелили 367,77 долара. За да научите повече, елате днес на «Хайуотър» 135. За справка PR/43.“

След това изплю една карта. Вдигнах я и я погледнах.

За да изкараш 367,77 долара в бар, трябва да работиш бая нощи!

Смених ризата си и излязох от хотела.

* * *

Когато стигнах до „Хайуотър“, вече бях поизгубил интерес. Главата ми бе объркана и празна, като че ли цяла нощ насън бях решавал задачи по математика. Имах силно желание да закуся някъде, да се кача на някакъв автобус и да съзерцавам слънчевите отблясъци по прозорците, докато се озова на друго място.