Читать «Избраниците» онлайн - страница 18

Сега, облакътен на каменния парапет на моста под гаснещите слънчеви лъчи, той се чуди какво да прави занапред. Има достатъчно пари, част от които е спечелил с тежък физически труд. Може би е време да се качи в колата и да отиде в някой град. Може би някъде на юг, макар че студената, мрачна гора му харесва. Лошото е, че не му трябват повече пари, нито се налага да върши някаква работа. След като е прекарал целия си живот сред сгради, те вече не го привличат. Пустите шосета и дивите простори изглеждат по-истински от всичко останало.

Той чува бръмчене на кола, идваща по шосето от юг, и вдига глава. След малко фаровете й, включени по-рано от приетото в този район, блясват над хълма. Скоро колата се спуска в селото, минава покрай магазинчето за хранителни стоки и видеотеката. Марката е „Лексус“, черен и нов. Лексусът спира плавно пред хотелчето.

Изстиващият двигател започва да пука леко. Известно време никой не слиза от колата. Занд я наблюдава внимателно и забелязва, че хората вътре гледат него. Собствената му кола, евтина и вносна, купена от някаква фирма за автомобили втора употреба в Небраска, е спряна на паркинга заедно с още няколко. Ключовете са в джоба му, но той не може да се добере до нея, без да се приближи до лексуса. Може да се обърне, да прекоси моста, да се вмъкне между къщите на другия бряг и да изчезне в гората, но не иска да го прави. Знае, че е трябвало да плати в брой. Така постъпва обикновено. Когато пристигна тук обаче, бе късно, а той нямаше пари. Ако беше изтеглил от банкомат в близкото градче, пак щеше да издаде присъствието си. Вече не може да избегне тази среща. Затова Занд остава на мястото си, загледан във водата, и чака.

Дясната предна врата на колата се отваря и отвътре излиза жена. Тя има средно дълга коса, носи тъмнозелен костюм и е средна на ръст. Някои биха я обявили за красива, но повечето хора я намират безлична, което не я притеснява. Мълчанието й по време на това пътуване вече е раздразнило агент Филдинг, с когото са се запознали едва три часа по-рано — и който, ако не се налагаше да я кара до Пимонта, вече щеше да си седи спокойно пред телевизора, Филдинг още няма представа защо са го домъкнали чак дотук, но му е все едно — пътуването е служебно. Той просто изпълнява каквото му наредят.

Жената затваря вратата с леко изщракване и с пълното съзнание, че мъжът на моста я чува. Той не помръдва, дори не поглежда към нея. Тя минава покрай хотела, покрай закованите с дъски витрини на една фалирала грънчарска работилница и стъпва на моста.

Приближава се на няколко метра от него и спира; чувства се абсурдно неловко и изпитва адски студ.

* * *

— Здравей, Нина — поздрави я той, без да вдига поглед.

— Страхотно местенце. Впечатлена съм.

Той се обърна:

— Хубав костюм. Много е шик.

— В наши дни всички обръщаме внимание на външния си вид, дори някои мъже.

— Кой е с теб?

— Един местен агент. От Бърлингтън. Беше достатъчно любезен да ме докара.