Читать «Избраниците» онлайн - страница 176
Майкъл Маршал Смит
Права е. Аз не мога да сторя нищо друго, освен онова, което той очаква от мен. Нямам избор, освен да го открия.
* * *
Междувременно, докато скитам по пътищата, се вслушвам в гласове от миналото и си мисля за любовта, която съм получил в живота си. Не мога да отговоря какво е излязло от мен и може би никога няма да успея, но знам, че не е толкова лошо, колкото можеше да бъде. Посланието на баща ми, че те не са мъртви, все пак е вярно в определен смисъл, за който той дори не се е замислял. Докато съм жив, те никога няма да умрат. Иска ми се да ги познавах по-добре, но сега е твърде късно, а и никога не е било възможно.
Най-яркият ми спомен за тях са образите им, видени на телевизионния екран — млада двойка с щеки за билярд, с гръб към камерата и хванати под ръка. Сетне как се обръщат, как баща ми се засмива и показва среден пръст пред камерата, а майка ми се изплезва.
И се впуска в танц.
Информация за текста
$source = Моята библиотека
$id = 29883
$book_id = 5955
Издание:
Майкъл Маршал Смит. Избраниците
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2003
Редактор: Светла Иванова
1
Евтино (фр.). — Б.пр.
2
М. Люис и У. Кларк — американски пътешественици и изследователи, предприели първата експедиция през целия американски континент. — Б.пр.
3
Игра на думи: nut (англ.) — фъстък и откачен. — Б.пр.