Читать «Само напред» онлайн - страница 21

Достигнахме стъпалата и се качихме на четвъртия етаж. Пълна тишина. Точно преди да се изкачим до петия, Джи спря и се ослуша.

— О’кей — подсвирна той, — край на играта.

Първо се показа Бидж и другият гард. В същия миг един снаряд профуча между главите им и премина през стената зад тях. Вместо да трепнат, те успокоиха нервите си като обстреляха стаята с минохвъргачки. Ние пристъпихме напред едва когато те сметнаха, че пътят е чист.

Остатъците от офиса ни показваха, че тук е живял някой и че се е подготвял за нападение. По земята бяха разпръснати на купчини храна, дрехи и сандъци с пушки. Офисът отсреща светеше ръждиво. Джи тръгна към вратата и ни остави. Чух нещо откъм стелажите в ъгъла на стаята. Съвсем инстинктивно се хвърлих на земята и се търколих. Спрях точно пред Джи, който беше насочил пистолет в тъмнината. Видях лазерен лъч върху гърдите му и изстрелях пет куршума към сенките. Последният член на бандата се строполи бавно на пода. Джи ме погледна и кимна.

Гардовете бяха зад нас. Ритнахме вратата — насреща имаше само един фотьойл и лампа върху масичката до него, която хвърляше ярка светлина. Някой седеше във фотьойла.

— Здравей, Джи — прозвуча глас, който разпознах. — Здрасти, Старк. Хей, готина риза!

* * *

— Шибан Исусе! — изрева Джи, когато приближихме фотьойла. Наведох се и ядосано вперих поглед в едрата фигура, удобно излетната в него. Разпознах го веднага по зелените числа на челото.

— Шибан Исусе! — изкрещях и аз. — Какво, мамка ти, търсиш тук?

— Шибан Исусе, Снед! — изръмжа Джи, вече по-спокоен. — Какво, мамка ти, си мислиш, че разиграваш?

— Ами — Снед изщрака с пръсти, — това беше нещо като поздрав. Едно питие?

— Шибан Исусе — повторих. Това бе единственото подходящо нещо, което можех да кажа. Щях да продължа да го повтарям с дни, ако Джи не бе сменил темата. Той изведнъж се ухили и разтърси ръката на брат си.

— Йеа, алкохол. По-добре да измислиш по-свястно обяснение от това.

Крайно изплашено дребно човече на около седемдесет се появи иззад сенките с поднос. Носеше кана алкохол и няколко чаши. Безшумно остави подноса на масичката и изчезна отново.

— Снед — казах аз, докато Фид ни наливаше по чаша. — Можеше да ни избиеш всички.

— О, глупости — засмя се Снед. — Те изобщо не трябваше да се бият с вас. Веднага щом чух кой идва, казах на всички да бягат за тяхно добро. Познавам само един човек по-страшен от мен. И това е Джи. Между другото, много ви благодаря: от две седмици събирах тази банда. Вие я пометохте за пет минути. Наздраве.

— Наздраве за теб, копеле — каза Джи и отпихме.

Тук може би трябва да ви разкажа за Снед, по-малкия брат на Джи. Като изключим факта, че псува малко по-малко и има зелени числа по челото, той много прилича на Джи. Познавам Снед от времето, когато бях в Обърни се. Тогава с Джи работехме заедно. Не го бях виждал от осем години и не вярвах да го срещна отново.

Снед има числа на челото, защото е осъден на смърт. Само заради емоцията една нощ бе навлязъл в Стабилния Квартал и за нещастие бе заловен. Стабилния е един от Кварталите, абсолютно изолирани от външния свят. Никой не може да влиза или излиза оттам. Не се допуска никаква информация отвън. Жителите нямат и представа какво съществува извън техния свят.