Читать «Само напред» онлайн - страница 23
Майкъл Маршал Смит
Джи се засмя:
— И какво ще искат от теб?
— Ами и аз това се зачудих. Ако търсеха най-силния мъж, щяха да дойдат при теб. Направо при теб. Но явно не търсят нищо подобно. Те искат нещо, което аз мога да им дам.
— И какво е то? — запитах аз, но вече и сам знаех отговора.
— Мисля, че искат да разберат как се влиза в Стабилния Квартал.
* * *
Скоро след това се преместихме в Бар Джи. Когато си тръгвах, развлекателната битка бе в разгара си. Рядко лидерите на двете банди участваха в битките, затова атмосферата бе необикновено добронамерена. Разбере ли се, че двама побъркани са се събрали, другите шефове на банди в Червения наистина ще се изнервят. На вратата Фид разтърси ръката ми. Това бе мил жест, въпреки че почти счупи пръстите ми. Беше добре за мен да съм от дясната му страна.
Стигнах Департамента на Да Направим Нещата Особено Бързо точно преди 9.00 вечерта. Този път асансьорът разказваше историята на Департамента така, както се очаква от него.
Офисът на Зенда бе празен. Повъртях се наоколо. Ройн надзърна за миг и каза, че идвала, но можела да закъснее малко. Намръщих се — Зенда никога не закъснява, дори и за мен. Това е едно от нещата, които харесвам у нея. Тя пристигна в 9.03. За Центъра това означава, че пристига едва след като всички са измрели от старост. Оставих я да пийне преди да й кажа каквото и да било. Тя се отпусна тежко на стола, впери поглед в пространството, а после към мен.
— Проблем? — запитах я аз.
— Не — излъга ме тя. След миг натисна бутона на интеркома и изкрещя заповед на някого за среща след четири дни. — О’кей — въздъхна, — какво откри?
— Окланд не е в Червения.
—
— Но мисля, че знам къде може да бъде.
На Зенда й светна от това и ми се усмихна.
— Добро момче. Къде?
— Новината не е добра, за съжаление. Мисля, че е бил отвлечен в Стабилния.
—
— Помисли, Зенда. Този, който е отвлякъл Окланд, има остър ум. Кое е най-хитрото място, където можеш да скриеш някого?
— Където никой не може да отиде.
Тя грабна телефона и каза на някого, че трябва да се чуе с г-н В, колкото се може по-скоро. Кимна на отговора и затвори.
— Не мога да издам заповед за навлизане в забранен Квартал. По дяволите, по дяволите,
— Зенда — прошепнах нежно, — какво става?
— Нищо. Нищо. — Тя ме погледна и аз я погледнах — разбрах, че има проблем. А тя разбра, че разбрах. Професионалните взаимоотношения са трудно нещо, особено когато си познаваш човека отпреди. Вече не можеш да си позволиш да кажеш това, което искаш. Има неща, които не бива да се обсъждат в офиса, дори и на чаша чай.
Интеркомът се обади.
— Точно време на срещата минус двайсет секунди и броенето — съобщи той. — Участниците пристигат, мис Рен.
Зенда стана, за да бъде готова да ги посрещне. Обърна се към мен.
— Разбира се, не те попитах дали ще искаш да опиташ — извини се тя. Усмихнах се, като се опитах да й отговоря с очи. Мисля, че ме разбра, защото ми върна усмивката.
