Читать «Само напред» онлайн - страница 19

— Какъв е проблемът, Джи? — почти бях останал без дъх след пет минути ускорен ход. — Нямаш нужда от Хю.

Джи завъртя глава и се поизправи.

— Поразпитах снощи. Никой нищо не знае за твоя приятел, но чух, че нова банда се е появила в Хю. Може да са хората, които ти трябват, може и да не са. И в двата случая не искам тия кучи синове наблизо.

Бронираните коли отпред намалиха. Приближавахме границата на Джи. Преходните зони в Червения са най-лошите. Всеки мрази останалите. Куршум профуча от прозореца на третия етаж отдясно и един от бодигардовете се преви. На чисто бялата му риза се появи малък червен кръг.

— Добра работа, Фид — Джи го потупа по рамото. — Добре ли си?

— Добре съм, Джи — изръмжа бодигардът и си извади куршума. Доста издръжлив. Една от бронираните коли се извъртя и стреля: третият етаж на въпросната сграда изчезна. Тръгнахме към другата кола, гардовете плътно ни покриваха. Вратата се отвори и с Джи се шмугнахме вътре. Заедно с нас влязоха и трима бодигарда.

— Самотен снайперист, сър — докладва шофьорът, — но и отпред виждам оживление.

— О’кей — Джи се отпусна на седалката на артилериста. — Планът е следният. Нахълтваме и убиваме всички.

— Само за мен — ухили се шофьорът и натисна газта.

За десет минути четирите коли щурмуваха Хю, автоматите изпратиха огън от енергийни куршуми на 360°, артилеристите хвърлиха снаряди към всичко, което мърдаше или поне изглеждаше, че мърда. От сградите наоколо отговориха по подобен начин. Но не може лесно да мериш сили с Джи. Да стреляш по него значи да го разлютиш още повече.

Всички етажи на сградите експлодираха около нас. Вражеският огън постепенно утихна. Колите концентрираха изстрелите си върху мъжете, които бягаха като от дявол. Един побъркан скочи от втория етаж върху колата и се опита да хвърли снаряд през прозореца, Фид, който хладнокръвно бе измъкнал куршума от гърдите си, замахна с юмрук през едноинчовото стъкло и тялото на мъжа хвръкна грациозно към стената на сградата, край която минавахме. Това, което остана от него, се пльосна на земята.

— О’кей — кимна спокойно Джи. — Кажи на четвърта кола да се обърне и да огледа дали някой не бяга в обратна посока. Първа и трета да ни прикриват.

Трите коли прелетяха по улиците в центъра на Хю, помитайки всичко по пътя си. Не бих искал да бъда от другата страна. Не вярвам да е забавно да бягаш през ада на земята, оглушен от преследващи те бронирани коли, собственост на най-опасния мъж в Червения. Сигурно е ужасно. За щастие чувството нямаше да продължи дълго, защото бягащите бяха отървавани набързо от клетата им съдба.