Читать «Само напред» онлайн - страница 145

Тя прокара ръка по облегалката на стола, който щеше да бъде неин, после я пъхна в джоба си. Извади малка полирана гравюра и я постави на бюрото на баща ми. След това мама и татко се прегърнаха толкова силно, че, помислих си, ще се счупи някоя кост.

Иска ми се да бях умрял тогава. Щеше да е достатъчно.

Но все още съм жив, а те — мъртви. Шелби пилотираше над Цветния към Звук с една ръка на кормилото и друга на рамото ми. Аз плачех в прегръдката й — плаках, докато си помислих, че сърцето ми ще спре.

* * *

След половин час приближихме дотолкова смъртта, че трябваше да отклоня за малко мислите за родителите си. Боли, звучи като предателство спрямо тях, но те бяха там, бяха във всичко, което се случи след това. Виждах всичко като на лента в зелено и златно.

Първото нещо, което забелязах, когато дойдох на себе си, бе, че Окланд диша. Дишаше учестено и на пресекулки. Избърсах очи с ръце и се обърнах да го видя — бе мъртвоблед.

— Какво му става? — попита Шелби и ме освободи от прегръдката си, за да мога да огледам по-добре Окланд.

— Не знам — казах аз и тогава видях. Всъщност, първо го почувствах, почувствах, че кракът ми, с който придържах Окланд, е малко по-студен от останалата част на тялото ми. Погледнах надолу и видях тъмно петно върху него.

— О, не! По дяволите! — Раздвижих крак и се приведох да погледна този на Окланд. Беше ранен.

Пресегнах се и извих леко крака му. Куршумът не бе излязъл, все още се намираше в бедрото му. Беше засегнал бедрената артерия. Кръвта шуртеше, без да спира от разкъсаната входна рана.

Шелби пребледня като видя пръстите ми, изцапани с тъмна кръв. Премести поглед напред и преглътна.

— Много ли е зле? — попита ме тя.

— Ужасно — отговорих.

— И преди това не изглеждаше кой знае колко добре.

— Права си. По дяволите!

— Накъде, Старк?

— Котка — казах аз. Тя се обърна и ме погледна.

Кимнах. Това е единственото безопасно място, в известна степен.

— Старк — обади се тя. — Далеч съм от мисълта да ти противореча, но как банда котки ще те предпазят от АИЦ?

— АИЦ са най-малкият ни проблем — казах аз и се наместих в поза, удобна да сваля сакото си. — Някой друг е по следите ни.

— И сигурно има страх от котки?

— Не — прехвърлих ръкава на сакото си през крака на Окланд и направих здрав възел. Шелби коригира леко посоката и хелипортерът се наклони надясно към Квартала Котка. — Но котките са на моя страна.

Шелби ме погледна за миг. Достатъчно, за да види, че не се шегувам.

— Старк, ти си странен тип — поклати глава тя.

Окланд силно потрепери. Хванах го по-здраво. Погледнах лицето му. Ако някога ви ранят в крака, послушайте ме. Уверете се преди това, че сте в най-добро здраве и гледайте да не замръзвате от студ в тъмното, стотици футове над земята. Всъщност, може би ще искате да пропуснете всичко това. Не е толкова забавно, както може да ви прозвучи и е зле за вас. По-лошо, отколкото тютюнопушенето вероятно.