Читать «Само напред» онлайн - страница 122

— Виждали сме веднъж подобен, спомняш ли си? — попита ме Джи замислено.

— Да — казах. — Случи се преди много време.

— Беше готино. Превърна се в коте.

— Но не и този — отбелязах аз. — Той експлодира, а после се превърна в чудовище.

— Чие?

— На Окланд.

— Лошо?

— И по-лоши съм виждал. Но не често, нито пък напоследък. Всъщност, от осем години не съм. — Погледнах Джи. Той ми отвърна с напрегнато изражение. Нищо на този свят не може да изплаши Джи. Но ние говорехме за Страната на Звездите, а там нещата са по-различни. Той знаеше колко по-различни.

— Стигнахме замъка. Обикновената ситуация — хора в коприна тръбят за вещици и покойни кралици, подобни глупости. Тъкмо щяхме да си вземем душ, когато се случи всичко това. Нямах представа защо се връщам или къде отивам. Но тръгнах и се събудих. Събудих се в Цветния и, момчета, бях се изпуснал.

Млъкнах и запалих цигара. Тримата приличахме на разбит отряд, на който е поверена важна мисия. Снед подаде алкохола. Отпих дълга глътка. Не се изненадах, че ръцете ми треперят.

— Сега си мисля, че трябваше да се осъзная по-рано. Искам да кажа, че трябваше да се стегна: Нима се събуждам? Защо пропадам? Но не го направих… Проучих миналото на Окланд. Опитах се да разбера какво би могло да бъде неговото чудовище. Не открих много, но разбрах кой може да знае повече. Затова отидох в Нацисткия да говоря с него.

— Кой беше?

— Казваше се Спок Белрип. Познавал е Окланд от ученическите му години. Мъртъв беше. Затова дойдох тук.

— Мъртъв как? — повдигна рамене Снед. Както може би сте разбрали, смъртта сама по себе си не го впечатляваше особено.

— На парчета. Изтърбушен, разпльокан по стените. С дупка в тилната част на черепа.

— О, мамка му, не! — изправи се Джи. — Дявол да го вземе! Шибана работа?

Снед се сепна, погледна брат си за миг, после се обърна към мен.

— Какво става? — попита той.

* * *

Тук трябва да се върна малко назад. Предполагам, че може и да съм позакъснял.

С Джи се познавахме от дълго време. Той е бил в Страната на Звездите. Заведох го там, за да му помогна, извадих му бодил от лъвската лапа. За отплата той ми помогна в нещо много важно. Разбира ме по-добре от всеки друг, по-добре от Зенда дори. Той знае за бебетата, за Нещата, знае и за чудовищата. Винаги е било така.

Снед никога не е присъствал. Срещнах го едва след последния път, когато Джи беше в Страната на Звездите, но тъй като не бе част от главното действие, не му бяхме казали какво точно става. Само трима знаехме — Джи, Зенда и аз. Така че макар в общи линии да схващаше разказа ми, той не го разбираше до край. Не би могъл да разбере как представата за човек с дупка в черепа може да накара брат му, да накара Джи да се щура безпомощно из стаята, сипещ проклятия.