Читать «Само напред» онлайн - страница 124

Обичате някого, защото имате нужда от него, както когато сте били дете. Храните се добре, защото чувството за насищане ви напомня за задоволена нужда, за облекчена болка. Най-затрогващата рисунка не е нищо повече от червеното венче на цвете, полюшващо се от полъха на бриза, когато сте били на две години; най-вълнуващият филм разказва за обикновени неща, връща ни във времето, когато сме гледали ококорено бушуващия хаос около нас. Всички тези неща карат възрастния да се уедини за малко, да отвори за миг прозорчето на клетката отвътре и да позволи на пребледнялото дете да надзърне и жадно да пие от света, преди отново да падне мрак.

Страната на Звездите държи отворен този прозорец, широко отворен и позволява на детето да избяга. Оттук идва и името й. Представете си, че сте на четири, представете си, че мечтаете. Още не знаете какво е мечта, но гледате към звездите.

Ала това не е всичко, което може да си спомните там. Не всичко в детството е чудесно, слънчево и сладко. Някои спомени са объркващи и горчиви, а други са ужасни и страховити.

Може би сте се будили нощем с усещането, че някой стои над вас и сте разбрали какво ще ви се случи. Може би, като Джи, сте израснали в кошмар, където лудата ви майка е убила баща ви пред вас и е запазила тялото му в стаята, докато то се е превърнало във вонящо петно на пода. Може би всичко, което правите, всичко, което чувствате, е зависимо от нещо ужасно, което не искате да си спомните. Изречените и неизречени, състоялите се и несъстояли се неща се срастват в Нещо Лошо, което пулсира дълбоко във вас. Това са чудовищата и затова те не могат да умрат докрай — защото са неразделна част от човека, сенки зад очите, които го отличават от другите.

Когато сте се родили, е затрептяло пламъче, което осветява живота ви. Остарявате, но светлината все още ви следва и проблясва, сякаш се процежда през спомените. Ако имате късмет, ще запазите себе си през годините. Ще държите здраво всичко, което ви принадлежи и нищо няма да оставите назад, нищо, което да затъмни светлината. Но ако ви се случи Нещо Лошо, част от вас изсъхва на място, заклещва се завинаги в този миг от времето. Останалата част продължава напред, справя се с днешните и утрешни събития, но нещо от вас си остава някъде в миналото. То затъмнява светлината, хвърля сянка напред върху живота ви. Ала по-лошото е, че остава живо, дишащо, заклещено завинаги в мига и само в тъмнината.

В Страната на Звездите вие може да си спомните и това да промени нещата завинаги. Ще се срещнете с предишното си „аз“, ще разберете колко гняв има в него от това, че е било изоставено, колко омраза е насъбрало. Няма смисъл да му казвате, че вината не е ваша. Ще го заболи.