Читать «Само напред» онлайн - страница 120

Емблемата на Джи се виждаше по стените на много повече места, отколкото преди. Явно двамата братя тържествуваха над другите банди. Голяма част от новата територия бе изцяло разрушена. Снаряди бяха разбили улиците така, че рядко се откриваше проходима пътека. Уличното осветление беше по-бледо от всякога.

Когато се убедих, че съм прекрачил в зоната на Джи, извадих пистолета си и тръгнах с небрежна походка. Все пак внимавах емблемата върху оръжието да се вижда добре. Улиците тук шумяха и се вълнуваха от схватки и случайни увеселителни изстрели. Проститутките бяха заели плътно тротоарите и се наложи да вървя по пътя. Сякаш в областта бе настъпил разцвет на покварата. Така и си беше. На това място се намираше свърталището на най-опасните копелета в най-опасния Квартал.

Бар Джи пулсираше от живот. Рок-музика оглушаваше всичко поне на сто ярда наоколо. Вървях по най-оживената улица и с трудност си пробивах път напред. Размахвах пистолет на всеки, който ми хвърлеше особен поглед. Изражението на лицето ми беше доста категорично и ми помагаше сред навалицата.

Добрах се до бара и се огледах за Джи или Снед. В началото не успях да ги видя. От край до край барът бе претъпкан с упоени от Допаз отрепки. Те се олюляваха в оранжевата светлина и приканваха изпълнителите на сцената със звучни мръсотии. Някой хвърли счупена бутилка, която се спря в лицето на една от изпълнителките. Както всички, тя развяваше дълги черни коси, черни като засъхнала кръв. Момичето се олюля и падна, но после отново се изправи. Кръвта струеше от челото й, ала това само развесели тълпата.

Тогава ги видях — седяха авторитетно на маса отсреща, а Фид и още един бодигард пазеха гърба им на друга маса. Те седяха с минохвъргачки в ръка само на няколко крачки разстояние — за всеки случай, ако нещата започнеха да излизат извън контрол. Тръгнах покрай стените към масата. Един безделник изрева насреща ми, защото затъмних гледката му към сцената. Бутна ме грубо, но аз опрях дулото на пистолета си в гърлото му, с пръст на спусъка. Той разбра намека.

— Хей, мамка му, Старк, какво правиш тук? — изкрещя приветливо Снед.

— Какъв е проблемът? — Джи веднага схвана картинката.

— Може ли да се качим горе?

Джи махна на Фид да си остане там, където бе. Последвах Джи и Снед към задната част на помещението. Двамата братя минаваха през тълпата като нож през масло.

Горе бе малко по-тихо, но не много. Част от музиката се промъкваше през пода, съпровождана от непрестанните крясъци на упоените с Допаз, вилнеещи в транс. Един от тях викаше и виеше все по-силно и по-силно. Накрая се чу изстрел и виковете му стихнаха с хриптене. Миг по-късно един от персонала на Джи изнесе тялото от помещението и го метна по улея, който се спускаше към задната улица. Крясъците продължиха. Градът сякаш повдигна вежди.

Снед затвори вратата след нас. Джи ми подаде кана с алкохол. Отпих дълга глътка и му върнах каната.