Читать «Степният вълк» онлайн - страница 65

Когато конниците приближиха на един вик разстояние, Басан вдигна дясната си ръка, за да покаже, че не носи оръжие. Темуджин разпозна Елук и веднага видя, че останалите се подчиняват на дружинника на баща му. Именно той им даде знак да спрат и увереното му поведение едва не накара Темуджин да избухне в позорни сълзи. Беше се прибрал у дома, но всичко се бе променило. Не си позволи да плаче пред всички, но очите му блестяха от сълзи.

Елук хвана успокояващо повода на Темуджин. Останалите ги наобиколиха и продължиха в тръс. Понито на Темуджин се движеше в такт, без да се налага да го водят. Не беше кой знае какво, но в изблик на детски гняв на Темуджин му се прииска да дръпне поводите. Не желаеше да го водят в бащиното му племе като малко момче, но съобразителността му сякаш го беше напуснала.

— Баща ти е още жив — каза Елук. — Раната му е отровена и не беше на себе си много дни.

— Значи сега е буден? — попита Темуджин, почти без да смее да се надява.

Елук сви рамене.

— Понякога вика и се бори с врагове, които вижда само той. Силен е, но не приема никаква храна и плътта му се топи като восък. Бъди готов. Не вярвам, че му остава още много.

Сломен, Темуджин отпусна глава. Елук извърна поглед, за да не го засрамва в този момент на слабост. Неочаквано Темуджин измъкна повода от ръката на воина.

— Кои са виновниците? Каза ли имената им?

— Още не, макар че майка ти го пита всеки път, когато се събуди. Не я разпознава.

Елук въздъхна и Темуджин видя собственото си напрежение, отразено в него. Вълците вероятно бяха объркани и уплашени, щом Есугей бълнуваше и наближаваше края си. Сигурно се оглеждаха за друг силен водач.

— А брат ми Бехтер? — попита Темуджин.

Елук се намръщи. Вероятно се досети накъде бие.

— Излезе с отряд да претърсва степта. — Поколеба се, преценяваше какво може да сподели с момчето. — Не се надявай да разбереш веднага кои са враговете на баща си. Оцелелите са се разпръснали още преди дни. Няма да седят и да чакат да ги намерим.

Лицето му беше безизразна маска, но Темуджин усети скрития в него гняв. Може би не му харесваше мисълта, че Бехтер има влияние сред воините. Все пак търсенето трябваше да се предприеме. Бехтер беше очевидният избор, но Елук не искаше да му отнемат предани хора. Темуджин разбираше добре бащиния си дружинник, въпреки опитите му да скрие личните си намерения. Трябва да си безумец, за да не се замислиш за приемника в момент като този. Темуджин беше прекалено млад, а Бехтер се намираше на прага на възмъжаването. С подкрепата на Елук всеки от тях би могъл да управлява вълците, но алтернативата беше очевидна и смразяваща. Темуджин се насили да се усмихне и се обърна към човека, който сега беше по-голяма заплаха за него от всеки олхунут.