Читать «Степният вълк» онлайн - страница 64

Темуджин крачеше през селището сред постепенно успокояващите се олхунути. При приближаването на Басан се чуваха предупредителни викове, но те бяха предизвикани от паниката. Темуджин се изсмя презрително наум и се зачуди дали някой ден няма да поведе отряд срещу същите тези гери. Най-сетне започна да се зазорява и когато стигна покрайнините на селището, видя изкривената фигура на Шолой да стои до вратата с дърварска брадва в ръце. Темуджин не се поколеба и пристъпи в обсега на оръжието.

— Бьорте тук ли е? — попита той.

Шолой присви очи от промяната в поведението на момчето. Несъмнено то се държеше дръзко заради воина, който стоеше мрачно до него. Вдигна предизвикателно глава.

— Не още, момче. Помислих си, че е с теб. Брат ти опита същото с момичето, което му дадоха.

Темуджин се поколеба и изгуби предимството си.

— Какво?

— Взе момичето си рано, като чифтосваща се коза. Не ти ли е казал? Ако си сторил същото, ще ти отрежа ръцете, момче. И не си въобразявай, че се страхувам от човека на татко ти. Убивал съм и по-силни с голи ръце. Брадвата ще се погрижи и за двама ви.

Темуджин чу, че Басан вади меча си. Постави длан върху ръката на воина и го спря, преди да е нанесъл удара.

— Не съм й сторил нищо. Спря ме да не пребия Коке. Това е всичко.

Шолой се намръщи.

— Казах й да не излиза навън, момче. Само това има значение.

Темуджин пристъпи към стареца.

— Тази нощ чух повече, отколкото ми се искаше. Каквато и да е истината, аз не съм брат ми. Ще се върна за дъщеря ти, когато започне месечното й кървене. Ще я взема за моя жена. Дотогава няма да я докосваш. Ще ме превърнеш в свой враг, ако й направиш и една синина, старче. А ти не искаш да ме предизвикаш, нали? Дадеш ли ми повод, лошо им се пише на олхунутите.

Шолой го слушаше с кисела физиономия и мърдаше устни. Темуджин търпеливо го изчака да осмисли думите му.

— Трябва й силен мъж, момче. Някой, който да я държи изкъсо.

— Запомни това — каза Темуджин.

Шолой кимна и се загледа след двамата вълци. Оголеният меч плашеше децата и ги разгонваше от пътя. Старецът преметна брадвата на рамо, повдигна гамашите си и подсмръкна.

— Зная, че се спотайваш някъде наоколо, момиче — каза той към празното пространство. Отговор не последва, но тишината изведнъж стана напрегната и той се ухили, разкривайки черни венци. — Май си намери добър мъж, стига да оцелее. Аз обаче не бих заложил на това.

10.

Чу роговете на вълците, щом двамата с Басан се появиха в полезрението на съгледвачите по залез-слънце. Дузина воини препуснаха в безупречен строй да ги пресрещнат — острие от опитни бойци, способни без усилия да се справят с всеки натрапник. Нямаше начин да не сравни тази реакция с паниката на олхунутите, преди да си тръгне. Трудно беше да задържи коня да не препусне, но само глупак би рискувал да бъде убит, преди да го разпознаят.

Погледна към Басан и видя, че към изтощението му се е прибавила напрегнатост. Темуджин го беше натиснал здравата и бяха изминали разстоянието само за два дни. И двамата не бяха спали и я караха само на вода и глътки прокиснало мляко. Пътуването им не започна приятелски и с приближаването на познатата територия Темуджин усещаше как дистанцията помежду им расте. Воинът разговаряше с неохота и държането му тревожеше Темуджин повече, отколкото бе склонен да признае. Хрумна му, че арбанът галопиращи бойци може да е враждебен. Нямаше начин да определи дали е така и не му оставаше нищо друго, освен да стои изправен в седлото си и да изчака да приближат, както би поискал баща му.