Читать «Степният вълк» онлайн - страница 57

Темуге бе влязъл в гера и малката му уста трепереше от мъка. Хулун го прегърна и избърса сълзите му, но и от нейните очи бликнаха потоци. Плакаха заедно до Есугей. Тя знаеше, че ханът не ги чува.

— Какво ще стане, ако не оживее? — попита Темуге.

Сигурно щеше да му отговори, но вратата изскърца и Елук влезе вътре. Хулун усети горещ прилив на гняв, че я вижда в такъв момент, и изтри яростно очите си.

— Изпратих останалите ти синове със стадата, за да се поразсеят — каза Елук.

Може би беше игра на въображението, но пак й се стори, че долавя в очите му добре прикрита искрица задоволство, докато гледа към Есугей.

— Прояви сила, когато племето се нуждаеше от това, Елук — каза тя. — Съпругът ми ще ти благодари лично, когато се събуди.

Елук кимна, сякаш едва я бе чул, и прекоси гера до постелята на Есугей. Допря длан до челото на хана и тихо подсвирна от високата температура. Помириса раната и Хулун разбра, че е надушил разлагащата се плът.

— Сипах горещи отвари в раната — каза Хулун. — Имам билки за успокояване на треската.

Усещаше, че трябва да говори просто за да наруши мълчанието. След връщането на Есугей, Елук се беше променил по някакъв неуловим начин. Вървеше по-наперено сред мъжете и я гледаше предизвикателно, щом заговореше. Хулун имаше нужда да споменава непрекъснато името на Есугей, сякаш това щеше да го задържи на този свят. Другото беше прекалено плашещо и тя не смееше да надзърне в бъдещето. Есугей трябваше да оживее.

— Семейството ми е свързано с неговото от рождение — меко каза Елук. — Винаги съм му бил верен.

— Той го знае, Елук. Сигурна съм, че те чува и знае, че си пръв сред хората му.

— Освен ако не умре — тихо каза Елук и се обърна към нея. — Стане ли това, клетвата ми се прекратява.

Хулун го погледна с отвращение и ужас. Докато думите оставаха неизречени, тя беше в състояние да сдържа страха си. Ужасяваше се, че Елук ще заговори отново, не искаше да чуе онова, което той можеше да й каже.

— Ще преживеем това, Елук — каза тя. Гласът й издайнически трепереше. — Треската ще мине и той ще научи, че си му останал верен в най-важния момент.

Нещо в дружинника като че ли се прекърши, той се отърси и предпазливостта в очите му изчезна.

— Да. Още е рано — каза той и погледна надолу към бледото лице и гърдите на Есугей. Превръзките бяха покрити с тъмна кръв. Докосна ги и отдръпна пръсти, покрити с червени петна. — Все пак аз имам отговорност и пред родовете. Те трябва да останат силни. Трябва да мисля за вълците и за идните дни — каза той сякаш на себе си.

Хулун остана без дъх, видя, че твърдо установените неща в живота й рухват и се разбиват на парчета. Помисли за синовете си. Не можеше да понася пресметливото изражение на Елук. Децата й бяха невинни, но щяха да страдат.

Елук излезе, без да каже нищо повече, сякаш учтивостта вече нямаше значение. Може би наистина беше така. Тя беше видяла желанието за власт по лицето му, нямаше начин той да бъде спрян. Дори Есугей да стане излекуван от леглото, нещата едва ли щяха да са както преди, особено след като Елук бе разкрил сърцето си.