Читать «Степният вълк» онлайн - страница 55

Вълците препускаха с всички сили от лагера, водени от Елук. На последната дневна светлина видяха Бехтер да пришпорва коня си и поеха след него, без да знаят причината, поради която бе вдигнал тревогата.

Елук изпрати дузина ездачи да обиколят лагера и да се огледат за нападение от другаде. Нямаше да е добре да оставят герите незащитени и да хукнат след някоя примамка. Враговете бяха достатъчно коварни, за да отвлекат вниманието на стражите и след това да нападнат, а последните мигове от деня бяха чудесно време за всяване на смут. Елук се чувстваше странно да язди без Есугей от лявата си страна, но откри, че начинът, по който го гледат останалите мъже и чакат да ги води, му доставя удоволствие. Излая няколко заповеди, около него се оформи арбан и те препуснаха с всички сили след Бехтер.

Отпред рогът отново изрева и Елук присви очи, за да види какво става. Беше почти сляп в сумрака и галопирайки, рискуваше кобилата и живота си, но въпреки това срита дръзко коня. Знаеше, че Бехтер не би надул отново рога, ако нападението не беше истинско. Измъкна лъка си и опипом постави стрела върху тетивата. Мъжете около него сториха същото. Който и да беше посмял да нападне вълците, щеше да се озове под порой стрели, преди да успее да приближи. Яздеха в мрачно мълчание, повдигнати високо в стремената и балансираха съвършено върху понитата. Елук изтегли устни на вятъра, усещайки тръпката на нападението. Нека чуят носещия се към тях тропот на копита, помисли си той. Нека изпитат ужаса на отплатата.

В тъмното воините едва не се сблъскаха с двете понита, изправени сами в откритата местност. Елук приближи на един изстрел разстояние, но чу вика на Бехтер, с усилие се отпусна на седлото и свали лъка. Кръвта му още кипеше, предвкусвайки битката, и изведнъж изпита ярост, че синът на Есугей ги е вдигнал по тревога за нищо. Окачи лъка на седлото, скочи леко на земята и извади меча си. Вече се беше стъмнило, а не знаеше какво се случва.

— Елук! Помогни ми — извика Бехтер с висок, напрегнат глас.

Откри момчето да придържа отпуснатото тяло на Есугей на земята. Сърцето му заби болезнено и последните следи от бойната ярост се изпариха, щом коленичи до тях.

— Ранен ли е? — попита той и протегна ръка към своя хан. Едва виждаше, но разтърка пръсти и ги помириса. Коремът на Есугей бе здраво превързан, но кръвта се бе просмукала навън.

— Падна, Елук. Падна в ръцете ми — Бехтер беше на ръба на паниката. — Не успях да го задържа.

Елук положи ръка върху момчето, за да го успокои, после стана и свирна на другите дружинници. Хвана поводите на единия от тъмните конници.

— Басан, заминавай при олхунутите и разбери какво става.

— Значи ще има война? — попита мъжът.

— Може би. Кажи им, че ако не те оставят да си тръгнеш свободно, ще дойдем след теб и от герите им ще остане само пепел.