Читать «Степният вълк» онлайн - страница 221

— Значи алчността те е довела тук — презрително изрече Темуджин.

Елук леко се изчерви от гняв, а Толуй се размърда, раздразнен от обидата.

— Вълците не могат да се изправят сами срещу тях — отвърна Елук. — Смятахме да се оттеглим на юг. Но когато научих, че кераитите ще останат и че твоите хора са се обединили с тях, реших, че ще оставите миналото настрана. Нуждаете се от вълците. Имате нужда от мен.

— Една шеста от плячката — промърмори Тогрул.

Елук го погледна, но скри отвращението си от дебелия хан на кераитите.

— Щом трима ханове се изправят срещу тях, плячката следва да се дели на три.

— Няма да се пазаря като търговец — грубо отсече Темуджин, преди Тогрул да успее да отговори. — Още не съм казал, че ще те приема.

— Не можеш да ми попречиш да се бия срещу татарите, ако реша — спокойно каза Елук. — Няма нищо срамно да обсъдим подялбата, след като бъдат разгромени.

— Мога да те спра с една-единствена заповед — рече Темуджин. — Мога най-напред да разгромя вълците.

Чувствата надделяваха у него, един вътрешен глас му казваше, че беснее като глупак, но от спокойствието му не бе останало нищо. Изправи се, почти без да забележи.

— Няма да сториш това на родовете — уверено каза Елук и го спря. — Ако го направиш, ще жертваш хора, които ще са ти нужни срещу татарите. Какъв е смисълът да се борим помежду си? Казвали са ми, че си проницателен мъж, Темуджин. Докажи го сега.

Всички се обърнаха към Темуджин, за да видят как ще реагира. Той усети погледите им върху себе си, отпусна свитите си юмруци и се насили да се успокои и да отдалечи ръката си от дръжката на меча. Елук не беше помръднал, иначе щеше вече да е мъртъв. Смелостта на врага му посрамваше Темуджин и събуждаше спомени от времето, когато беше момче сред мъже. Знаеше, че се нуждае от доведените от Елук воини, стига да можеше да преглътне съюза.

— Вълците ще следват ли моите заповеди? Ти самият ще го сториш ли? — каза той.

— В битка може да има само един военачалник — отвърна Елук. — Дай ни едно крило и ме остави да го командвам. Ще яздя толкова здраво, колкото всеки друг от твоите хора.

Темуджин поклати глава.

— Трябва да научиш сигналите и видовете строй, които упражнявам с останалите. Не става дума само за това да яздиш и да убиваш колкото може повече.

Елук извърна поглед. Когато заповяда на вълците да съберат герите си и да потеглят, не знаеше какво точно ще намери. Беше обмислял шанса да изтръгне плячката от изтощените племена след битката. Но най-дълбоко в себе си бе надушил миризмата на кръв и като истински вълк не успя да й устои. Откакто се помнеше, в степите не се бе появявало нищо, което можеше да се сравни с татарската армия. Есугей със сигурност щеше да ги нападне и душата на Елук се сви, щом чу, че синовете на стария хан се изправят срещу настъпващата на юг войска.

Въпреки това бе очаквал да бъде приет от боязливи мъже. Това, че олхунутите вече са се присъединили към съюза, промени баланса на силите. Той се канеше да настоява за половината от плячката, но се сблъска с хладнокръвното и арогантно отношение на синовете на Есугей. Все пак вече беше направил крачката. Не можеше просто да ги остави в степта и да поведе вълците обратно. Властта му над племето щеше да пострада, ако го стореше. На трептящата светлина на факлите преброи дузини гери, наредени около него в мрака. Само насън беше виждал толкова много воини на едно място. Какво ли можеше да постигне човек с такава сила зад себе си? Ако синовете на Есугей загинеха в битката, хората им щяха да бъдат изгубени и уплашени. И щяха да попълнят редиците на вълците.