Читать «Степният вълк» онлайн - страница 223

— Върви си при герите, Елук — каза Темуджин. — Утре на зазоряване ще започна да обучавам хората ти.

Татарите напредваха в зелените равнини и по-малките племена се разбягаха. Някои не се присъединиха към събраното от Темуджин множество, заобиколиха го и вече изглеждаха като тъмни движещи се петънца по далечните хълмове. Други се включиха и всеки ден армията нарастваше с още една шепа свирепи воини. Темуджин бе проводил пратеници до кайманите, ойратите и всички по-големи племена, но те или се намираха много далеч, или не бяха склонни да се присъединят. Разбираше нежеланието им, макар да ги презираше заради това. Никога досега племената не се бяха сражавали заедно. Обединяването на три от тях в една сила беше изумително постижение. Обучаваха се заедно, докато Темуджин не реши, че са готови за бой. И въпреки това всяка вечер го викаха да прекратява кървави свади и да наказва побойници, внезапно припомнили си някакви извършени преди поколения несправедливости.

Все още не беше посетил герите на вълците. Нито едно от старите семейства не бе защитило майка му, когато бе оставена да умре с децата си. Имаше моменти, в които беше готов да даде всичко, за да може отново да ходи сред хората, които познаваше като момче. Но както беше открила Хулун преди него, те вече не бяха същите. Нямаше да намери покой, докато Елук продължаваше да ги управлява.

На двадесетата сутрин след пристигането на олхунутите съгледвачите препуснаха към лагера с вестта, че татарската армия е на хоризонта, на по-малко от един ден път. Заедно с тях дойде още едно семейство скиталци, подгонени пред войската като стадо кози. Темуджин изсвири сигнала за сбор и в лагера настъпи тишина. Воините се сбогуваха с любимите си и се качваха на конете. Мнозина дъвчеха горещо овнешко и хляб за повече сила, дадени им от майки и дъщери. Крилата се подредиха; вълците на Елук бяха отляво, а Хаджиун и Хазар застанаха начело на олхунутите вдясно. Темуджин беше в центъра с кераитите и когато погледна наляво и надясно към редицата конници, остана доволен. Осемстотин воини очакваха сигнала му да препуснат срещу враговете. Ковачниците на кераитите и олхунутите не спираха ден и нощ и почти една трета от воините му носеха доспехи като тези, които им даде Вен Чао. Конете бяха защитени от кожени престилки с прикрепени към тях припокриващи се железни пластини. Темуджин знаеше, че татарите никога не бяха виждали подобно нещо. Изчака жените да се оттеглят и видя как Арслан целува младото татарско момиче, което бе заловил и бе направил своя жена. Огледа се, но от Бьорте нямаше и следа. Раждането предстоеше и той не очакваше да я види извън герите. Спомни си разказа на Хулун, че Есугей е водил битка в нощта на неговото раждане, и се усмихна криво. Кръгът се затваряше, но залогът беше станал по-голям. Той беше направил всичко възможно и лесно можеше да си представи, че днес баща му гледа своите синове. Хвърли око към Хазар и Хаджиун, после намери Темуге във втората редица вляво. Кимна им и Хазар се ухили. Бяха изминали дълъг път от дерето сред хълмовете, където всеки спечелен ден беше истински триумф.