Читать «Степният вълк» онлайн - страница 219

Зрението на Хаджиун беше остро, както винаги, и той също се вцепени. Арслан забеляза реакцията на по-младите мъже, сам неспособен да различи нещо в спускащия се сумрак.

— Кой идва? — попита той и примижа срещу тъмната маса препускащи насреща им конници.

Темуджин се изплю яростно в краката му. Видя колко добре спазват строя непознатите и устата му се изкриви.

— Племето на баща ми, Арслан. Вълците.

32.

Железните факли трептяха и фучаха на вятъра, когато Елук влезе в обединения лагер. Темуджин бе изпратил Арслан да уговори срещата с хана веднага щом вълците спряха. Нямаше да отиде сам и дори щом видя Елук да върви сред герите към него и братята му, не знаеше дали ще го остави да си тръгне жив оттук. Убийството на гост бе престъпление, което щеше да го злепостави пред олхунутите и кераитите, но той реши, че би могъл да подлъже Елук да наруши правилата. Тогава щеше да има всички основания да се разправи с него.

Елук бе наедрял още повече през годините, откакто Темуджин го беше видял за последен път. Главата му бе гола, изцяло обръсната, с изключение на една-единствена плитка, която се олюляваше в такт с крачките му. Беше облечен в тежък черен дел, поръбен с тъмна козина, а отдолу носеше туника и гамаши. Темуджин присви очи, щом разпозна вълчата глава на дръжката на меча му. Елук крачеше сред герите, без да се оглежда, вперил поглед в силуетите около централния огън. Толуй вървеше до него, още по-голям и могъщ, отколкото го помнеше.

Темуджин искаше да остане седнал и да покаже, че не го е грижа кой е дошъл при него, но не можеше да го стори. Когато Елук и Толуй наближиха, той се изправи на крака и братята му също станаха като по даден сигнал. Тогрул видя колко напрегнати бяха всички, въздъхна и също се надигна. Юан и дузина от най-добрите му хора стояха зад него. Каквото и да беше намислил, Елук щеше да изгуби живота си и при най-малката провокация.

Погледът на Елук прескочи от Темуджин към Хазар и Хаджиун и се намръщи, когато видя Темуге сред тях. Не разпозна най-малкия син на Есугей, но забеляза страха в очите му.

У останалите нямаше страх. Всички стояха готови да нападнат, пребледнели, с напрегнати мускули и бясно биещи сърца. Ханът на вълците се бе явявал в сънищата и на тримата. Бяха го убивали по хиляди възможни начини, преди да се събудят. Хаджиун и Хазар го бяха видели за последен път, когато беше повел вълците и ги бе оставил да умрат в голата степ и наближаващата зима. Всичко изстрадано оттогава дължаха на него. Във въображението им той беше чудовище. Беше им странно да го видят — остарял, но все още силен. Трудно им беше да запазят студени физиономии.

Погледът на Толуй се спря върху Темуджин и остана като пленен от жълтите му очи. Той също имаше спомени, но сега не беше толкова уверен, колкото в деня, когато бе хванал сина на Есугей и го бе откарал при хана си. Беше свикнал да тормози по-слабите и да се подмазва на господарите си. Не знаеше как да се държи с Темуджин и смутено отмести поглед.