Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 20

Хо Са като че ли усети настроението на Хазар и му подаде мях черен айраг. Шумът от борбата ги обгръщаше от всички страни. Хазар се усмихна стегнато и безрадостно. Заедно със Самука, Хо Са също бе чул съобщението на пратеника. Денят беше съсипан и двамата го знаеха.

Навремето офицерът от Си Ся щеше да потръпне при мисълта да пие с въшлясалите диваци. Преди идването на монголите Хо Са беше водил прост и аскетичен живот, горд с мястото си в кралската армия. Всяка сутрин се събуждаше и се упражняваше един час, след което се къпеше и започваше деня си с черен чай и хляб с мед. Животът му беше почти идеален и понякога копнееше за него, но в същото време се ужасяваше от еднообразието му.

В много тъмните нощи, когато всички преструвки оставаха настрана, Хо Са признаваше пред себе си, че е намерил място и живот, на каквито никога не би могъл да се наслади в Си Ся. Беше се издигнал до трети командващ в монголската армия и мъже като Хазар му доверяваха живота си. Ухапванията от мухи и въшки бяха малка цена за подобно нещо. Той проследи черния поглед на Хазар и също се загледа пиянски към Кайфенг. Ако един император само се крие страхливо зад високите си стени, той не е никакъв император, поне в очите на Хо Са. Отпи глътка от бистрия айраг и трепна, когато течността опари раничка на венците му.

Понякога му липсваха мирът и рутината на стария му живот, но знаеше, че някъде те продължават. Тази мисъл му носеше комфорт, когато бе уморен или ранен. Помагаше му и това, че притежава цяло състояние в злато и сребро. Ако някога се върнеше у дома, щеше да има жени, роби и богатство.

Второто състезание свърши със счупена ръка и двамата мъже се поклониха пред Хазар, преди той да ги прати да се погрижат за раните си. Този ден игрите сигурно щяха да му струват дузина ранени и неколцина убити, но си заслужаваше да вдъхнови останалите. В края на краищата, хората му не бяха някакви деликатни момичета.

Хазар изгледа кръвнишки пратеника. Именно той бе превзел самотните фортове, които монголите използваха като пътни станции за вестителите си. Вървяха в непрекъсната линия чак до овъглените останки на Йенкин на север. Ако се беше сетил, че това нововъведение ще позволи на Чингис да прати вестта си само осемнадесет дни по-рано, сигурно нямаше да го позволи. Щеше ли брат му да разбере, ако изчака още една година, докато градът падне? Изрита един камък и стресна стоящия наблизо пратеник. Знаеше отговора. Чингис очакваше от него да зареже всичко и да се върне заедно с ханския син Угедай. Това беше оскърбително и Хазар впери поглед в Кайфенг, сякаш можеше да събори стените му само със силата на гнева си. Почти не забеляза третата двойка борци, макар че пияната тълпа им се наслаждаваше с пълна сила.