Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 18

Ненадейно отвън отново прозвуча камбаната, като сложи край на аудиенцията. Чагатай гледаше как момичетата помагат на краля да стане и тръгват след него. Въздъхна, когато останалите присъстващи леко се поотпуснаха, и с удоволствие се почеса отново. У дома. Джучи също щеше да се върне със Субодай. Чагатай се запита колко ли се е променил брат му за тези три години. На седемнадесет щеше да е напълно възмъжал и без съмнение Субодай го беше обучил добре. Той разтърка врат, предчувствайки удоволствието от предстоящите предизвикателства.

В южната част на дзинските земи воините от третата войска на Чингис се напиваха до безсъзнание. Недалеч жителите на Кайфенг чакаха зад високите си стени и вече започваха да се отчайват. Някои бяха съпроводили императора, след като преди три години дойде на юг от Йенкин. Бяха видели дима в небето на север, когато градът изгоря. За известно време си мислеха, че монголите са ги подминали, но после войската на Хазар се понесе след тях, чертаейки по страната линии на разруха като с нажежено желязо върху плът.

Дори по улиците в сърцето на града се бе възцарило беззаконие. Онези, които имаха въоръжени стражи, можеха да се изкачат на стените и да видят обсаждащата ги войска. Гледката не носеше успокоение и надежда. За дзинците дори някак нехайната обсада на Хазар беше обида.

През този ден братът на великия хан се забавляваше със състезание по борба с хората си. Многобройните му гери бяха разхвърляни безразборно, а огромните стада пъплеха безцелно из земята, от време на време тормозени от дългите камшици на пастирите. Сякаш монголите не бяха обкръжили Кайфенг, а се бяха установили на лагер до него. За изпълнените с омраза и страх дзинци бе унизително да гледат как врагът им се забавлява с игри и състезания, докато градът започваше да гладува. Макар самите те да не бяха чужди на жестокостта, коравосърдечността на монголите надхвърляше дори техните представи. Войската на Хазар изобщо не я бе грижа за страдащите жители на Кайфенг и само негодуваше срещу тях, че бавят падането на града. Бяха тук вече три месеца и показваха ужасно, безгранично търпение.

Императорският град Йенкин беше паднал пред тези примитивни конници. Могъщите му армии не го бяха удържали. С пример като този никой в Кайфенг не хранеше надежда за оцеляване. Безжалостни банди владееха улиците и само силните се осмеляваха да се покажат навън. Храната се разпределяше от централните складове, но в някои дни нямаше нищо. Никой не можеше да знае дали тя привършва, или е била открадната по пътя.

В лагера Хазар се изправи на крака и закрещя възбудено с Хо Са, когато борецът Баабгай, или Мечката, вдигна противника над главата си. Отначало победеният се съпротивляваше, но Баабгай не помръдваше и се хилеше като глупаво дете към военачалника. Залагането намаля, после съвсем спря. Мъжът във въздуха бе така отупан и изтощен, че само вяло помръдваше в ръчищата на Баабгай.