Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 21

— Повтори отново — внезапно каза Хазар. Заради виковете на воините се наложи да повтори, за да го чуят.

Пратеникът сведе глава, неспособен да разбере мрачното настроение, което съобщението му предизвика.

— Върни се и пий айраг с народа ни, братко. Напролет ще пием мляко и кръв.

— Това ли е всичко? — озъби се Хазар. — Кажи ми как изглеждаше, когато те изпроводи.

Пратеникът се размърда неудобно.

— Великият хан обсъждаше планове с първенците си, господарю. Имаха карти с оловни пулове по тях, но не чух какво казват, преди да ме извикат.

Хо Са вдигна глава. Погледът му бе станал стъклен от айрага.

— Мляко и кръв означава планове за нова война — извика той.

При тези думи шумът на тълпата внезапно замря. Угедай замръзна. Дори борците поспряха, без да знаят дали да продължат. Хазар примигна, но после сви рамене. Голяма работа, ако са чули.

— Щом брат ми е извадил безценните си карти, значи това ще е. — Въздъхна. Ако Чингис знаеше, че се намира пред стените на Кайфенг, със сигурност щеше да го изчака. Момчето император им се беше изплъзнало в Йенкин. Мисълта, че имперският двор ще гледа как монголите си заминават, беше почти непоносима.

— Брат ми призова ли Субодай и Джелме? — попита Хазар.

Пратеникът преглътна нервно под погледите на множеството.

— Не аз им занесох съобщенията, господарю.

— Обаче знаеш. Пратениците винаги знаят. Говори или ще ти отрежа езика.

Младежът забрави колебанията си и заговори бързо.

— Други двама са препуснали да върнат военачалниците при хана, господарю. Това чух.

— И войските са у дома? Упражняват ли се, или просто чакат?

— Имат заповед да стопят зимните мазнини, господарю.

Хазар видя Самука да се ухилва и изруга под нос.

— Значи наистина е война. Връщай се обратно по моя път и предай на брат ми: — „Идвам“. Достатъчно е.

— Да кажа ли, че ще пристигнеш преди зимата, господарю? — попита пратеникът.

— Преди първия сняг — отвърна Хазар. Плю на земята, докато онзи се отдалечаваше. Беше превзел всеки град на сто мили около Кайфенг, оставяйки императора заобиколен от руини и без продоволствия. А ето че трябваше да тръгне, когато победата му бе в кърпа вързана. Видя, че Угедай се е ококорил от вълнение, и извърна очи.

Хубаво щеше да е да види братята си отново. Запита се разсеяно дали Джелме или Субодай могат да се мерят с него по богатствата, награбени от дзинските градове. Бяха изсекли цели гори, за да направят каруци, които да возят плячката. Дори бяха набрали новобранци от местните, така че Хазар се връщаше с две хиляди души повече. Въздъхна. Най-много му се искаше да занесе на Чингис костите на император. Останалите трофеи изобщо не го интересуваха.

3.

Чингис излезе да разходи кобилата си из откритата степ и препусна в галоп, така че топлият въздух засвистя покрай него и развя дългата му черна коса. Носеше само лека туника без ръкави, която разкриваше нашарените му от множество белези ръце. Панталоните, които триеха хълбоците на животното, бяха стари и потъмнели от овнешка мас, също като меките ботуши в стремената. Не носеше меч, но калъфът за лъка бе закрепен здраво зад кръста му, а през гърдите му минаваше коженият ремък на малък ловен колчан.