Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 17

— Почтените съюзници могат да приемат дарове в израз на новото приятелство, както бе обсъдено — каза кралят. — Сто хиляди листа пергаментова хартия, плод на много луни труд, са подготвени за вас. — При тези думи събралата се тълпа корионски благородници замърмори, макар че Чагатай не можеше да си обясни защо смятат хартията за толкова ценна. — Изтъкани са десет хиляди копринени ризи и е приготвено същото тегло нефрит и сребро. Двеста хиляди квана желязо и още толкова бронз дойдоха от мините и от гилдията на металурзите. От моите собствени складове са извадени шейсет тигрови кожи, увити в коприна и готови да потеглят с вас. И накрая, осемстотин каруци дъб и бук са дар от династия Ван в знак на благодарност за победата, която донесохте на народа на Корио. А сега си идете с мир и чест и ни смятайте за ваши съюзници.

Когато преводачът приключи, Джелме кимна отсечено.

— Приемам откупа, твое величество.

Вратът му беше леко почервенял. Чагатай се запита дали военачалникът ще игнорира опита на краля да спаси достойнството си. Откуп се даваше на завоеватели и Джелме остана дълго в мълчание, докато обмисляше думите на владетеля. Когато заговори отново, гласът му бе твърд:

— Само че искам към него да бъдат добавени шестстотин младежи на възраст между дванайсет и шестнайсет години. Ще ги обуча на уменията на моя народ и ще познаят много битки и велика чест.

Чагатай се помъчи да скрие задоволството си. Нека се задавят с това, с големите си приказки за дарове и почтени съюзници. Искането на Джелме разкриваше истинския баланс на силите в залата и придворните бяха видимо разтревожени. Мълчанието се разтегна и Чагатай гледаше с интерес как кралският министър отново се навежда напред. Кралят стисна облегалките на трона и кокалчетата на пръстите му побеляха. Чагатай се умори от позьорството им и дори гъвкавите момичета в краката на краля изгубиха своята съблазнителност. Искаше да излезе на хладно и може би да се изкъпе в реката, преди жегата да е отминала.

Джелме обаче не помръдна нито един мускул и погледът му като че ли изнерви още повече хората около краля. Погледите им се стрелкаха към мълчаливите воини, които стояха и чакаха развръзката. Сондо имаше по-малко от шейсет хиляди жители и не повече от три хиляди души войска. Кралят можеше да прави каквито си иска физиономии, но Чагатай знаеше каква е реалната ситуация. Когато най-сетне дойде, отговорът не го изненада.

— За нас е чест, че ще приемеш толкова много младежи на служба, военачалнико — каза кралят.

Изражението му беше кисело, но Джелме отговори на преводача с още благопожелания и израз на добра воля, които минаха покрай ушите на Чагатай. Баща му бе повикал Джелме у дома след три години разузнаване на изток. Хубаво щеше да бъде да види отново планините и Чагатай едва сдържаше нетърпението си при мисълта за тях. Джелме изглежда мислеше, че хартията е ценна, макар Чагатай да се съмняваше, че и Чингис ще я оцени. Поне в това отношение баща му бе предсказуем. Хубаво бе, че военачалникът беше поискал също коприна и твърда дървесина. Тези неща си заслужаваха.