Читать «Опасна близост» онлайн - страница 56

– Бъди предпазлива, Трикси – добави той и затвори.

Бони влезе в кабинета.

– Сам Наш те търси на втора линия.

Тайлър вдигна слушалката:

– Наш, Били ми каза, че ще ни дадеш най-хубавите си шейни. Благодаря ти.

– Някой е разбил вратата на бараката ми и е откраднал две моторни шейни.

Шерифът се вцепени.

– Две?

– Вчера ми се стори, че чух нещо, но помагах на стария Бъд Ландри да внесе храната за добитъка си. Доставката се забавила и камионът минал покрай Монида, затова с Пит я докарахме с шейните на Ландри. Мислех, че младите Уъртингтън отново се състезават, но се оказа, че съм чул моите моторни шейни.

– Може ли да поберат повече от един човек?

– Едноместни са, но може да се поберат двама. Страхотно. Това не му говореше нищо – нито дали и тримата бегълци са в Долината, нито дали непознатият по телефона е прав и са само двама.

– Тръгвам след десет минути. Ако имаш нужда от мен, Бони ще те свърже по радиостанцията.

Той затвори и отново набра номера на хижата. Телефонът дълго звъня.

След двайсет позвънявания Тайлър тресна слушалката.

– Били! Тръгваме веднага!

Десета глава

Джо не искаше да взима със себе си Джон Милър, докато разнася закуската и проверява гостите в двете бунгала, но Портър предложи и нямаше избор, освен ако не откажеше грубо.

Тя влезе в кухнята в осем без петнайсет.

– Е, къде е малкият ми помощник?

Портър я погледна и даде на Трикси две чинии.

– Дръж здраво.

– Няма да ги изпусна – троснато отвърна тя и излезе.

– Вече е навън – отговори старецът, докато наблюдаваше как Трикси отива да сервира на Клив и Кристи Джонстън, които седяха в официалната трапезария в отсрещната страна на фоайето. – На верандата. Трябва да размишлява.

– С всички е така. Говорих с Тайлър и в девет часа ще тръгна към изоставената ферма на Кимбъл, веднага щом си свърша работата тук. Искам да доведа Бен Уорд, преди отново да завали сняг, а от Метеорологичната служба прогнозират, че най-късно в два ще започне.

– Трябва да вземеш някого, поне докато не научиш повече за опасенията на Тайлър. Мисълта за избягали затворници в района никак не ми харесва.

– Не знаем къде са. Може да се в Монтана, Айдахо или Уайоминг. Възможно е да са стигнали дори до Канада и би било умно да го направят, като се има предвид лошото време. Пък и имаме снимките им, и знаем кого търсим.

– Да. – Портър се обърна и Джо видя, че в колана му отзад е затъкнат пистолет.

– Портър...

Той мразеше оръжията. Беше служил два пъти във Виетнам и бе станал наркоман и алкохолик. Просеше и така се бе запознал с Карл Уебър в Боузмън преди трийсет години. Карл беше дошъл да чете лекции в университета за една седмица и когато се върна, доведе Портър.

Тогава Джо беше седем-осемгодишна и си спомняше, че той беше едър, чернокож и много тъжен.