Читать «Опасна близост» онлайн - страница 55

– Аз ще отида да видя гостите – предложи Портър.

– Няма проблем. Ще ми отнеме само няколко минути.

– Защо не вземеш Джон?

– Няма да се бавя...

– Малко се безпокоя за факса от шерифа, Джо.

Арън погледна Джоана:

– Какъв факс?

Тя махна с ръка, сякаш не беше нещо важно.

– Двама избягали затворници. Тайлър... шерифът Макбрайд мисли, че са в района, но в това лошо време никой не може да се добере дотук.

– Имаш ли описание?

Портър извади снимките от полицейските досиета от чекмеджето.

– Ето ги.

Арън погледна снимките и се намръщи.

– Виждал ли си ги? – попита чернокожият.

Гостът поклати глава.

– Съжалявам. Бих искал да помогна.

Старецът прибра снимките.

– Джо, внимавай!

– Взела съм спрея против мечки.

Не искаше ли да я придружи? Арън се вгледа в очите ѝ и се опита да прочете мислите ѝ. Защо не го харесваше? Какво се мъчеше да скрие? Имаше ли връзка с шерифа Тайлър Макбрайд?

Съобщението беше подписано "С обич, Тайлър."

Много ли се обичаха? Той се втренчи в ножа до нарязаните картофи.

От върха капеше кръв. Арън го държеше в ръката си. Под него беше Ребека Оливър. Раменете и гърдите ѝ бяха разрязани. Кръвта попиваше В чаршафите. Големите ѝ сини очи го гледаха.

"Защо, Арън, защо?"

Той затвори очи и преглътна.

– С удоволствие ще помогна.

Портър се ухили.

– Добре. Ще ти дам скиорски екип. Мисля, че някой от старите ми екипи ще ти стане. След това напълнях десет килограма. – Той потупа корема си, който не изглеждаше чак толкова голям. – Джо?

Тя кимна и се усмихна.

– Чудесно.

Напрежението напусна тялото на Арън. Кръвта по ножа изчезна.

В края на краищата, Джоана го искаше.

***

Тайлър разказа на Уайът за избягалите затворници и после се обади в хижата. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди задъханата Трикси да отговори:

– Хижа "Лосова глава".

– Трикси, обажда се Тайлър Макбрайд.

– Здравей, Тайлър.

– Там ли е Джо?

– Разнася закуска на гостите в бунгалата.

Сърцето му се сви.

– Сама?

– Сама? – учуди се тя, сякаш я попита дали е гола. – Какво искаш да кажеш?

– Разказа ли ти за разговора ни вчера?

– За затворниците ли? Показа на дядо, на Портър и на мен снимките, които си ѝ изпратил по факса. Не са тук.

Тайлър се почувства малко по-добре, но стомахът му все още се беше свил от страх, а винаги вярваше на инстинктите си.

– За всеки случай не се отдалечавайте от хижата.

– Добре. Знаеш, че Джо ще отиде да пресрещне Уайът, нали?

– Да. След малко тръгвам, но може да ми отнеме цял ден да стигна дотам.

– Ще се погрижа да има обяд за теб.

– И за двамата ми помощници.

Гласът ѝ изведнъж престана да звучи весело.

– Защо толкова много?

– Трябва да приберем момчетата в домовете им. Това е първото ни задължение. И няма да си тръгна, докато не разберем къде са избягалите затворници.

– Но защо ще идват тук?

Тайлър разбра, че Джо не им беше разказала всичко. Може би беше по-добре да не знаят колко лично е посещението за единия убиец.

– Не сме напълно сигурни – отвърна той. – Реагираме на анонимно обаждане. Би трябвало да науча повече, когато дойда при вас. – Нямаше намерение да казва на Трикси по телефона за бившия ѝ приятел. Тя мислеше, че е умрял и се е отървала от него, но трябваше да се грижи за Лия. И ако федералните агенти бяха прави, и Арън Дохърти го беше убил, Тайлър искаше да ѝ го каже лично.