Читать «Опасна близост» онлайн - страница 54

– Как да се грижа за сина си, когато нямам съпруг? Не сте научили сина си да се грижи за онова, което е негово.

– Не намесвай Джо.

– Той се забавлява няколко минути и после се измъкна от отговорността, но аз трябва да плащам до края на живота си, така ли?

– Отсега нататък ние ще се грижим за Арън. Ще ни отстъпиш родителските права.

Арън седеше в ъгъла, увил ръце около краката си, облегнал гръб на стената и затаил дъх. Не знаеше какво иска. Майка му страхотно му липсваше. Обичаше уханието ѝ и му харесваше да го прегръща и да го хвали, че е голям мъж. Дядо му обаче беше умен, а баба Лоти му разрешаваше да оближе лъжицата, когато правеше курабии със захар. И му казваше, че е най-добрият ангел в училищния хор...

Мама дори не дойде на концерта.

Искаше да бъде с майка си, но не желаеше и да се разделя с дядо и баба.

Какво означаваше родителски права? Баба и дядо понякога разговаряха, когато мислеха, че той спи. Говореха лоши неща за майка му. Особено дядо. Защо мразеше мама? Защо не можеше всички да живеят заедно и да бъдат щастливи? Защо мама го караше непрекъснато да се мести и да живее с непознати?

– Колко?

Баба Лоти изхлипа.

– Нямаме много пари, Джинджър! Ще купим на Арън храна и дрехи и ще започнем да събираме пари за колеж...

Майка му се изсмя:

– Колеж? Аз не съм учила в колеж. Обичам Арън и той е мой. Арън е единственото нещо, което е изцяло мое, и няма да ми го отнемете, освен ако нямате убедителна причина да ме накарате да се откажа от родителските си права.

Последва мълчание.

– Махай се – рече дядо му. Гласът му беше едва доловим, но Арън се разтрепери.

Не, мамо, не искам да тръгвам.

Баба Лоти се разплака. Хукна към ъгъла и видя Арън. Очите ѝ се отвориха широко и го грабна в прегръдките си.

– Обичам те, Арън. Винаги ще те обичам. – Сълзите ѝ намокриха лицето и ризата му. Искаше да ѝ каже, че и той я обича, но от устата му не излезе звук.

– Арън! – извика майка му.

Баба Лоти понесе момчето към всекидневната.

– Джозеф, може да я съдим за родителските права. Ще се борим за него.

– Никой съдия няма да даде родителски права на баба и дядо, когато бебето има жива майка – изсмя се майка му.

– Арън вече не е бебе, Джинджър – възрази баба Лоти. – Той е малко момче и ти ще съсипеш живота му.

В очите на мама блесна гняв.

– Да съсипя живота му? Както вие съсипахте живота на вашия син? Дайте ми момчето.

– Джозеф! – извика баба Лоти.

– Дай ѝ го!

– Не!

– Лоти, моля те – каза дядо с такъв глас, сякаш щеше да се разплаче. – Мисли за Арън. Това не е хубаво за него.

Баба ридаеше. Мама го издърпа от ръцете ѝ.

Двамата тръгнаха, без да проронят нито дума повече.

– Добре ли ги нарязах? – попита Арън. Не разбираше защо гласът му е дрезгав.

Портър сложи ръка на рамото му.

– Много добре, синко.

В стаята влезе Джоана. Погледна го и леко се усмихна.

– Станали сте рано, господин Милър.

– Джон.

– Джон, Да, извинявай. – Тя си наля кафе и добави сметана и захар. – Ще занеса закуска и обяд на семейство Троцки и на студентите и ще проверя дали се нуждаят от нещо друго. От метеорологичната служба очакват още снеговалежи следобед, а искам да отида да пресрещна Уайът и момчетата, колкото е възможно по-скоро.