Читать «Опасна близост» онлайн - страница 58

Арън насочи шейната към бунгалото. Грег и Вики Троцки. Хвърли поглед през рамо и видя, че Джоана се плъзга със снегоходките.

Не беше сигурен в кое бунгало е Дъг, но определено не беше заето и като че ли се намираше много по-нататък. Арън прочете брошурата, оставена в стаята му, и знаеше, че в имението има седем? Бунгала.

НО ако грешеше? Не можеше да рискува. Ослушваше се внимателно, докато Джоана се катереше нагоре по склона към бунгалото на студентите. Беше сигурен, че Дъг не е там, защото мястото беше твърде гористо и стръмно.

Ако Чапман ѝ стореше нещо, Арън трябваше да го убие. А не искаше да убива никого. Прибягваше до убийство само когато нямаше друг избор. И вината Не беше негова, когато се наложеше да убива.

По-лошото обаче беше, че ако се стигнеше до сблъсък, тя щеше да разбере кой е, а той не можеше да си го позволи. Снощи двамата се бяха сближили, докато пиеха кафе и разговаряха. Наслаждаваше се на всеки миг от времето, което бяха прекарали заедно. На всяка споделена дума. Големите ѝ кафяви очи го гледаха. Интересуваше я какво има да ѝ каже. Докосна ръката му в знак на съчувствие, когато ѝ каза, че е загубил Ребека.

– Обичам те, Джоана – промълви Арън в тихото, студено утро.

Дъг обаче можеше да развали всичко. Добра идея беше да позволи на Джоана и другите да видят снимката от полицейското му досие. Това означаваше, че може да го принуди да стои настрана. Арън можеше да не отиде с Джоана да пресрещнат бойскаутите, колкото и да му беше неприятна мисълта да я остави сама и да пропусне възможността да станат още по-близки. Но трябваше да каже на Дъг, че тя има снимката му и знае как изглежда. Чапман трябваше да стои настрана. Надалеч.

Той потропа на вратата на бунгалото на младоженците.

– Кой е? – чу се отвътре.

Познаваше гласа.

– Дъг?

Вратата се отвори. Чапман стоеше полугол в антрето. Лицето му беше зачервено, а гърдите му бяха издрани. На бузата и на тялото му имаше охлузвания.

Зад него по очи лежеше мъж. Гърбът на тениската му беше напоен със засъхнала кръв. Беше по анцуг. На леглото тихо хлипаше жена. В устата ѝ беше напъхан шал. Ръцете ѝ бяха завързани за рамката с риболовно влакно. Китките ѝ бяха изранени и кървяха. Беше гола и на леглото нямаше завивки. На вътрешната страна на бедрата ѝ имаше тъмни петна. Дюшекът беше изцапан с кръв.

– Какво си направил? – попита Арън, затвори вратата и спусна резето.

– Храна ли е това? Чудесно. Умирам от глад. – Дъг взе кошницата от ръцете му и се приближи до масата, без да обръща внимание на трупа, който прекрачи, за да стигне дотам.

– По дяволите, Дъг! Казах ти да не напускаш бунгалото.

– Щях да полудея. Направо щях да се побъркам затворен вътре.

– Не са минали и двайсет и четири часа.

– Имах чувството, че отново съм в "Куентин". Трябваше да изляза. – Чапман отвори кошницата. – Горещо кафе. Хубаво. – Той напълни чашата от термоса.

– Съзнаваш ли, че ще разберат какво се е случило тук?

– Дотогава ще бъдем далеч оттук. – Дъг изпи половината кафе.

– Собствениците идват в бунгалата всеки ден и носят храна и припаси. И когато снегът се стопи...