Читать «Опасна близост» онлайн - страница 52

– Добре, проследих О'Брайън в Сан Франциско. И после той ми се обади. Нямах представа откъде знае телефонния ми номер и как ме е открил. Предполагам, че ме е следил, докато се опитвам да намеря следите му. Разказа ми за бандата на Гьоте и къде се крият. И че се готвят да извършат поредния си обир, но ще се върнат и ще чакат сигнал от него. Устроихме засада и той се оказа прав. Те се върнаха. О'Брайън беше с тях. Въоръжен. И тогава си помислих, какво пък, по дяволите? Щяха да го убият. Или да ни заложи капан. Той обаче спомена нещо, което ме накара да изчакам. Специалните части искаха да влязат веднага щом имат възможност да стрелят, но О'Брайън ми каза, че ще залови тримата бегълци. Признавам му, че е смел. И не исках да умре, а да го разпитам. Знам ли. Изтеглиха ме от случая, а после О'Брайън ми се обади. Инстинктът ми каза да изчакам, затова забавих всички. Чаках, чаках, а той е видял къде се крия. И знаеш ли какво направи? Изкрещя: "Хвърлете оръжията! Полиция!" – Мич поклати глава, докато ясно си припомняше сцената. – О'Брайън намери укритие. Специалните части нахлуха и изведоха всички. От бандата на Гьоте загинаха двама. Влизам на местопроизшествието с изваден пистолет и изневиделица върху мен се нахвърля жена с нож. Приятелката на Черния. – Той нави ръкава си и показа на Ханс пресния белег до десетината други. – Разряза ръката ми. О'Брайън я застреля и Черния се прицели в него. О'Брайън не се поколеба. Стреля и после изчезна. – Мич не знаеше дали да му се възхищава или да съжалява за факта, че десетина ченгета са го изпуснали. – Още не проумявам как го направи.

Ханс дълго мълча.

– Имаш чувството, че му дължиш живота си. Знаеш, че е убиец.

Мич кимна.

– Защо излъга? Мен, Мег и всички, с които работиш?

– Не искам да го убият. Мога да го убедя да се предаде.

– Избягал е от специалните части в обезопасена сграда. Няма да се предаде.

– Мисля, че търси нещо.

– Всичко ли ми казваш?

– Всичко, което знам – отвърна Мич, но си помисли: "Не съвсем."

– Мег е бясна.

– Знам. – От два дни не отговаряше на обажданията ѝ. – Съжалявам, че те въвлякох в това.

Ханс седна на ръба на масата.

– Ако не харесвах теб и Мег толкова много, сега нямаше да съм тук. Това обаче не променя факта, че си нарушил протокола и може да бъдеш временно отстранен или уволнен. – Вдигна ръка, преди Мич да успее да каже нещо. – Ще говоря с Мег, но само ако се върнеш в Сакраменто.

– Но...

– Никакво "но". О'Брайън не е с Чапман и Дохърти. И двамата го знаем. Съдейки по думите, анонимният информатор трябва да е бил О'Брайън. Бих отбелязал, че този човек има девет живота.

– Няма да те оставя сам тук.

– Оперативният отдел в Хелена ще осигури подкрепления, а шерифът Макбрайд е стабилен човек. Снощи го проучих. Може да се разчита на него, че ще удържи положението.

– Няма начин подкрепленията от Хелена да пристигнат тук за двайсет минути, преди да тръгнеш.

– Но ще дойдат скоро. Обещах на Мег, че ще бъдеш в първия самолет за Сакраменто.

– В това лошо време?

Ханс сви рамене.

– Е, следващият самолет може да излети след два дни. Постарай се да бъдеш полезен и да ни помогнеш да намерим бегълците.