Читать «Опасна близост» онлайн - страница 50

В кабинета влезе Били Гросман.

– Намерих път – съобщи той и разгърна карта на бюрото на Тайлър. – Говорих с шерифа на Айланд Парк. Проблемът е там, че в момента пътищата през планината и прохода Ред Рок са непроходими. Не съветват да се минава по тях. Може да отидем по заобиколен маршрут, но поради предупреждения за лавини Бюрото за управление на земите не пуска никого. Наш обаче каза, че лавината е проходима.

– Проходима? – попита Бианки. – Може да караме по нея?

Тайлър се ухили, а Били се засмя:

– В известен смисъл. В Стогодишната долина няма асфалтирани пътища. Половината площ е природен резерват. Останалото е собственост на десетина семейства. Има ранчо, ваканционни вили, хижа "Лосова глава" и още едно прекрасно място до езерото Лос. Карането на ски и моторни шейни са двете любими зимни занимания, а през лятото хората ловят риба, катерят се по планината и карат велосипеди. Единственият начин за придвижване в Долината, след като падне снегът, е със ски или с моторна шейна.

– Наш има ли ски или моторни шейни за нас? – попита Тайлър.

– Да, ще ги приготви и ще ги зареди с бензин. Ако тръгнем до трийсет минути, ще стигнем до Лейквю, преди отново да завали.

Шерифът погледна часовника си. Беше седем без десет.

– Добре. Тръгваме в седем и половина. Повикай Ал Дънкан да дойде с нас и кажи на Кийт Лофтън да ме замества, докато отсъствам. Той може да се справи с всички възникнали спешни случаи, но му разкажи какво правим, за да заловим избягалите затворници. Ще се обадя по радиостанцията на брат си и ще го предупредя за евентуална опасност. Може би ще изпратим бойскаутите на друго място.

– Безопасно ли е, Тайлър? – попита Били. – Виелицата още не е преминала. И тъй като кракът на Уорд е счупен...

Не беше необходимо Били да довършва. И Тайлър мислеше за същото.

– Кое е по-безопасно, Били? Да държим момчетата в изоставената ферма на Кимбъл още два-три дни или да ги заведем на безопасно място, където може да има проблем, но в момента няма? – Той се почеса по носа. Нямаше лесно решение на създалото се положение. Но на всяка цена трябваше да съобщи на Уайът за вероятната опасност. Шансът беше брат му да стигне до хижата преди Тайлър и трябваше да му се довери, че ще пази не само сина му, но и жената, която обича.

– Бони, би ли се свързала с Уайът по радиостанцията?

Девета глава

Мич познаваше Ханс от петнайсет години. Бяха се срещнали в транспортния самолет за Косово като членове на екипа за намиране на доказателства, за да откриват масови гробове и да помагат за разпознаване на жертвите. Двамата бяха станали добри приятели. Оттогава работиха по няколко случая. Ханс му беше кум на сватбата, въпреки че бракът му бързо се разпадна.

Гневът под спокойното изражение на Ханс накара Мич да бъде нащрек. Ханс насочи пръст към него.

– Трябваш ми за минута.

Мич тръгна след него по коридора.

– Ти ме излъга – заяви Ханс още преди вратата да се затвори. – Говореше тихо и ядосано като човек, който напълно владее чувствата си и е съвсем уравновесен.