Читать «Опасна близост» онлайн - страница 49

Алисън Бренан

– Първо убива, а после задава въпроси. Мисля, че е по-добре да рискувам да вразумя Дохърти.

– Дохърти е умен и също е непредсказуем. Чапман ще допусне грешка.

– Надявам се да стане така, преди някой да е пострадал – отбеляза шерифът. – Помощниците ми проверяват всички пътища към Долината. Но е заложено и друго нещо.

– Какво?

– Прибирането на група бойскаути в хижа "Лосова глава". Бурята ги застигна в планината. Едното момче е ранено. Брат ми е водачът и ще ги доведе до хижата, защото се намира най-близо и е достъпна от мястото, където са в момента. – Тайлър погледна картата. – Джо вече е предупредена и тъй като бегълците все още не са се появили, шансът да дойдат сега е малък. Ами, третият избягал затворник? О'Брайън?

– Ще трябва да повярваме на човека по телефона, че Дохърти е с Чапман – отвърна Виго. – Това означава, че се е обадил О'Брайън.

– Издирвам Томас О'Брайън, откакто е избягал – обади се федерален агент Бианки. – Информацията е абсолютно поверителна, шерифе.

Тайлър кимна.

– Смятаме, че О'Брайън е намерил няколко избягали затворници и ги е забавил, за да ги хване полицията. Трима бяха задържани след анонимно обаждане до властите, но... – Той млъкна и Виго кимна.

– Реймънд Гьоте Черния и веселата му дружина предизвикаха паника в района на Сан Франциско. Местните ченгета не могли да ги заловят. Гьоте уби двама полицаи, когато беше хванат натясно, и изчезна, без да получи драскотина. Преди три дни О'Брайън се свърза с мен и ми съобщи къде са. Устроихме им засада и ги заловихме веднага щом се върнаха от обир. О'Брайън беше там и очисти Гьоте. – Бианки се готвеше да добави още нещо, но изведнъж млъкна. Тайлър беше любопитен, но не попита. – След това О'Брайън се измъкна. Беше в ръцете ми, но избяга.

– Защо избягал затворник ви е помогнал да заловите другите?

– О'Брайън беше ченге – тихо отговори Виго,

– Защо е бил в "Сан Куентин"?

– Защото е убил съпругата си и любовника ѝ, който се оказал прокурор – отвърна Бианки.

– Мъжът, който ви се е обадил, сякаш е бил ранен, нали? – попита Виго.

Тайлър кимна.

– Спомена, че е бил в безсъзнание дълго време и че е станала злополука.

– Дори да е било така, сега всички следи са заличени или са затрупани от снега – вметна Бианки. – Както и О'Брайън. Ако той се е обадил.

– Това е логичното обяснение – съгласи се Виго, – но не можем да бъдем сигурни в нищо. – Той погледна телефона си и се намръщи. – Трябва да отговоря.

Шерифът посочи към коридора.

– В дъното има малка зала за съвещания. Влезте там.

– Благодаря. – Той отвори телефона. – Агент Виго.

– Дойдохме да помогнем с каквото можем – рече Бианки. – Казахте ли на хората за избягалите затворници?

– Да, и изпратих по факса снимките от полицейските им досиета. Ще бъдат нащрек. Тревожа се за децата, които ще отидат в хижата, ако възникне опасност.