Читать «Опасна близост» онлайн - страница 26

Беше ли се обадил някой на ченгетата?

Дори да беше така, нямаше начин ченгетата да стигнат дотам. Арън чу шума от свличането на лавината. Си-. Гурно беше опустошителна. Вероятно до хижата имаше и друг път, но щеше да им отнеме повече време. Пътят, по който беше дошъл, изглеждаше най-краткият на картата.

Трябваше да измисли как да прекъсне телефонната линия. Предполагаше, че телефоните няма да работят заради бурята, но Карл Уебър му обясни, че кабелите са в земята.

– Нямаме електричество и ползваме генератор, но имаме телекомуникации – пошегува се той. – Телефонната служба съществува от трийсет години и никога не е имало цовреди.

Това не беше хубаво. Единственият телефон беше в кабинета заедно с радиостанцията и факс машината. Довечера, когато всички заспяха, Арън трябваше да намери начин да реши проблема. Искаше му се Дъг да е с него. Той вероятно знаеше как да прекъсне телефонната линия, без да предизвика подозрения. В края на краищата, Дъг беше инженер, или поне беше такъв, преди да убие трима души.

Арън се вмъкна в друга стая, когато Джоана затвори телефона. Помещението беше малко, тъмно като в рог и миришеше на тютюн за лула и хубав коняк. Напомни му за дома на леля Дороти сред хълмовете на Глендейл. Не познаваше чичо си Бени, който бе починал, преди Арън да се роди, но гостната бе запазила мириса му. Леля Дороти сядаше там, отваряше кутията и въздухът се изпълваше с ухание на тютюн за лула. Пиеше коняк и не помръдваше часове наред.

Леля Дороти обичаше чичо Бени и бе превърнала гостната в мавзолей.

Изглеждаше някак подходящо, че тя умря там. И без това сигурно отиде на по-хубаво място. Все повтаряше, че няма търпение да умре, за да бъде отново с Бени.

И сега беше при него.

Арън чакаше в стаичката и се ослушваше. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Мислеше, че всички спят или са си легнали, защото наближаваше единайсет през нощта, но когато излезе от стаята си, чу Трикси в кухнята и глас в кабинета. Огънят в камината беше изгаснал и Портър Уд и Карл Уебър не се виждаха.

Арън искаше да се запознае с обстановката и да научи повече за Джоана. Но трябваше да чака.

Заслуша се. Скоро не се чуваше нищо друго освен вятърът. Арън чакаше. Беше търпелив.

Сутринта застреля О'Брайън и го остави в снега в канавката извън Покатело, после двамата с Дъг се отправиха към Монида. Утрото беше ясно и красиво, но веднага щом свърнаха в Стогодишната долина, небето помръкна и от Националната метеорологична служба предупредиха за бързо придвижваща се и силна буря.

Арън настоя да продължат. Джоана беше само на няколко километра. Не можеше да се приближи толкова много и да не я види.

Дъг измърмори недоволно, но не се оплака на глас, докато пълзяха с двайсет и пет километра в час в ослепителния сняг. Камионетката затъна в западната страна на Лейквю и Дъг изпита желание да убие спътника си.

Арън обаче съзря удобна възможност. Отпред имаше някакви сгради. Убеди Дъг да тръгне с него, но сградите се оказаха изоставени.

И после видяха светлини.