Читать «Опасна близост» онлайн - страница 24

– Много ще ти бъда благодарен. Наш се обади за лавината. Не е близо до теб, нали?

– Не. Паднала е на три километра източно от Лейквю. Чухме я. Сякаш се сгромоляса в двора ни, но говорихме с Наш и той вече беше ходил да я огледа.

– Как сте там, в хижата?

– Добре. Няма проблеми.

– Имате ли гости?

– Една двойка. Не очакваха огромната самота тук. Мисля, че вече не ги свърта на едно място. – Джо говореше за незначителни неща и се почувства неудобно.

– Ако някой се появи изневиделица, обади ми се.

– Защо?

– Човек никога не знае. Намирате се на затънтено място, Джо.

– Всички тук имат резервации, Тайлър. Понякога хората искат да бъдат на затънтено място.

– Освен ако не отиват някъде.

Тя стисна зъби.

– Това беше неуместно.

– Нима? – тихо попита той.

– Нещо друго?

– Спомняш ли си интервюто, което даде за онова списание преди две години? Окачено е във фоайето на хижата ви.

Внезапната смяна на темата на разговора я обърка.

– Да – предпазливо отвърна Джо. – Защо?

– Как си облечена на снимката?

– Важно ли е?

– Просто питам.

Тя нямаше представа какви мисли се въртят в главата му.

– Ами, медночервен пуловер и джинси. Не, джинсова пола. Защо?

– Някой го спомена и не можах да си спомня.

– И те интересува с какво съм била облечена на снимка отпреди две години?

– Джо, ако в хижата неочаквано дойдат непознати, обади ми се незабавно.

– Нещо не е наред. Какво става, Тайлър?

Последва дълго мълчание.

– Не искам да те плаша.

– Вече ме уплаши.

– Днес ми се обади някакъв странен човек, който описа снимката. Смята, че някой може би иска да те нарани.

– Да ме нарани?

– Утре ще дойда в хижата.

– Не е нужно да... – Джо млъкна. Искаше Тайлър да бъде близо до нея. Той ѝ липсваше. Но бяха изминали почти два месеца и Тайлър не ѝ се беше обаждал, откакто отказа на предложението му за брак. Не го обвиняваше. По дяволите, не знаеше дори дали иска да го види, Въпреки че свиването на стомаха ѝ говореше противното. – да вземеш Джейсън.

– Искам да те видя и да се уверя, че всичко е наред.

– Кой е човекът с моята снимка? Сериозно ли мислиш, че е опасен? – Той не отговори и тя продължи: – Бурята няма да премине скоро. Довечера или утре никой няма да дойде в хижата.

– Разчитам на това. Бъди внимателна.

– Не ми казваш всичко, Тайлър. Какво има?

Той се намръщи и погледна информацията, която имаше за Дохърти, Чапман и О'Брайън. Колко да ѝ каже? Не искаше да я плаши излишно. Тя беше права, че никой няма да успее да мине през Лейквю. Вече беше говорил с Наш, който следеше дали някой ще дойде оттам. Истината обаче беше, че към Долината не водеше само един път и се влизаше по-лесно през Айланд Парк " в Айдахо, поне след като престанеше да вали сняг.

– Не искам да те плаша – внимателно каза Тайлър, – но спомняш ли си за земетресението в Калифорния миналата седмица?

– Съобщиха по новините.

– Някой е видял избягали затворници в Покатело.

– Това е на магистралата. Вероятно отиват в Канада.

– Свидетелят каза, че единият беглец има снимка на жена. От списание. Мисля, че си ти.